Докато хапваха сирената от предястието, разговаряха за кучетата, които бяха нови.
— Съсипаха ни живота — каза Пати. — Ходят по голяма нужда където им падне. Гил им позволява да го правят дори на терасата. Представяш ли си? Излизам навън сутринта и заварвам някое вонливо кучешко ако.
— Скимтят да ги пусна, преди да си станала — каза Гил без капка разкаяние, отмествайки маската настрани, за да може да говори. — Какво да сторя?
— И после трябва да пръскаме с белина. Навсякъде по дъските има петна. Отвратително е. И все пак, когато обичаш някое животно, нямаш друг избор. И го оставяш да ака на терасата, предполагам.
— Имоджен все водеше бездомни котки у дома — каза Гил. — Когато беше в гимназията, у нас се появяваше по някое ново коте на всеки два-три месеца.
— Някои не оцеляха — допълни Пати. — Тя ги намираше на улицата, най-често с котешки бронхит или някое друго заболяване. Накрая умираха, мънички и жалки, а сърцето на Ими се разбиваше на парченца всеки път. После тя постъпи във „Васар“, а тези тримцата заживяха при нас. — Пати погали едната котка, която тъкмо минаваше под масата, и додаде: — Само ни създават неприятности и не изпитват и капка угризения.
Като всяко препатило момиче от „Грийнбрайър“, Пати разполагаше с богат запас истории за ученическите си години.
— Бяхме длъжни да носим чорапогащници или чорапи до коляното с униформите, и то по всяко време на годината — разказваше тя. — Беше толкова неудобно през лятото. Когато бях в гимназията, тоест в края на седемдесетте години, някои от нас ходеха без бельо, за да не се сварят съвсем. С чорапи до коляното, но без бельо! — Тя потупа Джул по рамото и продължи: — Ти и Ими извадихте късмет, задето промениха униформите. Занимавала ли си се с музика, докато беше там? Звучеше така ентусиазирано, когато говореше за Гершуин онзи ден.
— Малко.
— Помниш ли зимния концерт?
— Да.
— Все едно и сега ви виждам с Имоджен, застанали една до друга. Бяхте най-дребните момичета от всички девети класове. Пяхте коледни песни, а онова момиче Карауей изпълни солото. Сещаш ли се?
— Разбира се.
— Украсили бяха тържествената зала за празниците със светлини и елха в единия ъгъл. Имаше и менора, естествено, но това си беше чисто лицемерие — каза Пати. — О, по дяволите! Ще взема да се разплача сега, припомняйки си Ими в онази синя кадифена рокля. Купих й празнична рокля специално за концерта — тъмносиня, с V-образни шарки по предната част.
— Ими ме спаси през първия ми ден в „Грийнбрайър“ — каза Джул. — Някой ме блъсна, докато чаках на опашка в столовата, и поля цялата ми блуза със сос за спагети. И ето ме мен — омацана пред всички онези лъскави момичета в безупречни дрехи, които при това вече се познаваха от предишните години.
Историята се нижеше плавно. Пати и Гил бяха добри слушатели.
— Как можех да седна до когото и да било, след като цялата бях покрита с яркочервен като кръв сос?!
— О, горкото картофче.
— Ими веднага се запъти към мен. Взе подноса от ръцете ми. Представи ме на всичките си приятели и се престори, че не вижда лекетата по блузата ми, затова и те се престориха, че не ги забелязват. И това беше — каза Джул. — Тя беше сред любимите ми хора, но спряхме да поддържаме връзка, след като се преместих.
След вечеря се върнаха в хола и Гил се настани пак на дивана с тръбичката за кислород в носа. Пати извади отнякъде дебел албум, направен от твърда лъскава хартия.
— Нямаш нищо против да ти покажа малко снимки, нали?
Запрелистваха старите снимки. Джул намираше Имоджен за извънредно красива — дребна, приличаща на някоя горска фея. Имаше светла коса и пухкави бузи с трапчинки, които по-късно бяха отстъпили място на високите й скули. На много от снимките бе застанала пред някое интересно място. „Тук сме в Париж“, казваше Пати. Или: „Отидохме да разгледаме тази ферма“. Или пък: „Това е най-старата въртележка в Америка“. Ими носеше красиви широки поли и раирани чорапогащници. На повечето от снимките косата й бе дълга и малко рошава. На снимките от по-късния период беше с брекети.
— Така и не си намери други осиновени приятели, след като ти напусна „Грийнбрайър“ — каза Пати. — Винаги ми се е струвало, че я предадохме в това отношение.
После се наведе към Джул и попита:
— Ти имаше ли такива? Общност от семейства като твоето?
Джул си пое дълбоко дъх.