— Казвам се Джул.
— А, да, естествено. Беше така хубаво, че двете с Ими станахте толкова добри приятелки през първата година в гимназията. След като ти напусна, тя започна да движи с онези деца от „Далтън“. Не ги харесвах и наполовина колкото теб. Мисля, че на събитията днес ще присъстват едва неколцина ученици на гимназията. Може би не познаваш никого от тях. Всички са стари момичета като мен.
— Изпратиха ми поканата и дойдох заради Гершуин — рече Джул. — И понеже не съм виждала училището от много време.
— Колко е хубаво, че можеш да оцениш Гершуин. В тийнейджърска възраст слушах само пънк рок, а когато бях двайсет и няколко годишна — Мадона и други подобни. В кой университет следваш?
Една секунда. Бърз избор. Джул изхвърли опаковките на лепенките в кофата за боклук.
— В „Станфорд“ — отговори. — Но не съм убедена, че ще се върна наесен. — Подбели очи с насмешка и поясни: — Между мен и администрацията за отпускане на стипендии се води война.
Всяка дума, която изричаше пред Пати, бе неописуемо вкусна в устата й — като разтопен карамел.
— Колко неприятно — отговори Пати. — Мислех, че там си разбират от работата.
— В повечето случаи наистина е така — каза Джул. — Но не и в моя.
Пати я стрелна сериозно.
— Вярвам, че нейната ще се наредят. Като те гледам, разбирам, че надали ще позволиш да ти затръшнат вратата в лицето. Слушай — имаш ли работа за през лятото, стаж или нещо подобно?
— Още не.
— Тогава имам една идея, за която ми се ще да поприказваме. Просто една щура мисъл, която ми хрумна току-що, но може и да ти допадне.
Извади визитка в цвят шампанско от чантата си и я подаде на Джул. На нея бе написан адрес на Пето авеню.
— Вече трябва да се прибирам у дома при съпруга ми. Болен е. Но защо не заповядаш на вечеря у нас утре вечер? Знам, че Гил много ще се зарадва да се запознае с една от старите приятелки на Ими.
— Благодаря. С удоволствие.
— Как е седем часът?
— Идеално! — възкликна Джул. — А сега: смея ли да си обуя обувките пак?!
— О, май нямаме друг избор — отвърна Пати. — Понякога е много трудно да бъдеш жена.
1
Първата седмица на юни 2016 г.
Ню Йорк
Шестнайсет часа по-рано, в осем вечерта, Джул излезе от метростанцията в един от по-съмнителните райони на Бруклин. Бе прекарала деня в търсене на работа. Това бе четвъртият пореден път, в който бе облякла най-хубавата си рокля.
Никакъв късмет.
Апартаментът й се намираше над бакалия с омърляна жълта тента: минимаркет „Джойфул“. Беше петък вечерта и на ъгъла на улицата се беше събрала групичка мъже, които разговаряха на висок глас. Кофите за боклук на тротоара преливаха.
Джул живееше тук едва от четири седмици. Делеше апартамента с една съквартирантка — Лита Крушчала. Днес беше крайният срок за наема и тя нямаше как да го плати.
Не беше близка с Лита. Запознали се бяха, когато Джул се бе свързала с нея по повод обявата й в интернет. Преди това беше отседнала в един младежки хостел. Използвала бе компютрите с интернет в обществената библиотека, за да потърси наемател, който иска да живее със съквартирант.
Когато отиде да разгледа квартирата, Лита й каза, че предлага хола на апартамента вместо спалня. Беше отделен от кухнята със завеса. Лита й обясни, че сестра й наскоро се е върнала у дома в Полша. Лита бе предпочела да остане в Америка. Чистеше апартаменти и работеше във фирма за кетъринг, като и за двете й плащаха в брой. По закон нямаше право да работи в Щатите. Ходеше на уроци по английски в МХО7.
Джул каза на Лита, че работи като личен треньор. С това се беше занимавала, докато още живееше във Флорида. Лита й повярва. Джул бе платила едномесечен наем в брой като капаро. Лита не й поиска документ за самоличност. Джул изобщо не произнесе името „Джулиета“.
Понякога приятелите на Лита й идваха на гости вечер, разговаряха на полски и пушеха. Готвеха задушено месо и варяха картофи в кухнята. През това време Джул си слагаше слушалки, свиваше се на леглото си и упражняваше различни акценти с помощта на онлайн курсове. Понякога Лита идваше в нейната стая и й оставяше купа яхния, без да каже нищо.
Джул бе пристигнала в Ню Йорк с автобуса. След момчето и шейка, след сандала на висок ток и кръвта по тротоара, след като момчето бе паднало, Джулиета Уест Уилямс бе изчезнала от щата Алабама. Освен това бе напуснала училище. Беше на седемнайсет и не бе необходимо да завършва образованието си. Нямаше закон, който да я задължава.
7
Младежката християнска организация