Може би нямаше нужда да изчезва, а само да изчака. Момчето бе оцеляло все пак и на никого не бе казало и дума по въпроса. Но ако бе останала в града, то може би щеше да се разприказва. Или да й отмъсти.
Пенсакола в щата Флорида се намираше на едва няколкостотин километра. Наеха Джул да работи в една фитнес зала в мола срещу пари, дадени направо на ръка. Собствениците не изискваха от служителите си да имат сертификати за треньори. Всички бяха на стероиди и бизнесът им не се придържаше към рамките на закона особено прилежно.
Джулиета тренираше клиентите си всеки ден. Охранители в нощни клубове, бодигардове, членове на престъпни групировки, дори неколцина ченгета. Работи там половин година и натрупа мускулна маса. Собственикът притежаваше и зала за бойни изкуства на около километър и половина оттам и й позволяваше да ходи на заниманията безплатно. Джулиета живееше в мотелска стая с малка кухничка, която наемаше от седмица за седмица. Купи си лаптоп и телефон, но иначе спестяваше колкото можеше повече.
По време на обедната си почивка често отиваше в търговския център, разположен по-нататък по пътя. Беше луксозно място с фонтани и централни представителства на различни луксозни марки. Джулиета четеше в просторната книжарница, разглеждаше витрините с изложените зад тях рокли за по над хиляда долара едната и пробваше гримове в големия универсален магазин. Научи имената на най-скъпите марки. Преоткри се с помощта на различни пудри, кремове и гланцове. Лицето й изглеждаше по един начин днес и по различен — утре. Не похарчи и цент.
Така се запозна с Нийл — слабоватото момче с жълто-бежово кожено яке. От време на време го засичаше как прекарва по някой следобед около щандовете за козметика, където заговаряше момичетата. Носеше маратонки „Найк“, поръчков модел, и говореше с южняшки акцент. Нямаше как да е на повече от двайсет и пет, а лицето му беше бяло и бебешко, с румени бузи и бакенбарди. Носеше верижка със златно кръстче. Беше от типа хора, които вдигат твърде много шум в киното и винаги си взимат най-големия възможен пакет пуканки.
— Нийл чий? — бе го попитала Джулиета.
— Не използвам фамилията си — отговори той. — Не е толкова хубава, колкото съм хубав аз самият.
Нийл се занимаваше с бизнес. Това казваше, когато някой го попиташе какво прави на щанда за козметика: „В бизнеса съм“.
Джул се питаше откъде точно бе тази фраза. Пенсакола или някъде другаде?
Знаеше какво има предвид той.
— Би могла да печелиш много повече, отколкото сега, ако работиш за мен. Ще се грижа за теб така добре — обещал й бе той на третия ден, откакто се бяха заприказвали. — Какво работиш сега, красавице? Виждам, че нищо не харчиш.
— Не ме наричай „красавица“.
— Че защо? Прекрасна си.
— Наистина ли си успявал да спечелиш някое момиче, наричайки го така?
Той сви рамене и се засмя.
— Да, успявал съм.
— Тогава тези момичета трябва да са били много глупави.
— Много са мили, ето какви са. Ще ти покажат как стават нещата. Работата не е кой знае колко трудна.
— Аха.
— Ще те пазим чиста. Ще си купиш хубави дрешки. И ще спиш до късно всяка сутрин.
Джулиета му бе заявила да се разкара, но Нийл се бе завъртял пак около щанда седмица по-късно. Този път я помоли така учтиво, че тя му позволи да й купи бурито от едно от павилиончетата в мола. Седнаха на очуканата масичка до някакво декоративно басейнче.
— Мъжете си падат по жени с мускули, нали се сещаш — поде Нийл. — Не всички, но много от тях. Обичат да ги командват. Искат момиче с твоето телосложение, което да не им дава да я наричат „красавица“. Нали разбираш? Мога да ти осигуря много добри пари от този тип мъже. Много, много добри пари.
— Няма да тръгна да се продавам по улиците — отвърна му тя.
— По никакви улици няма да тръгваш, новачке. Става дума за няколко апартамента в сграда с портиер, асансьор и прочее. Има джакузита. Има и охрана, която патрулира по коридорите и се грижи всички да са в безопасност. Слушай, в момента явно ти е тежко. Познавам, защото и аз съм бил в същото положение. Започнах от нищото и си скъсах задника от работа, за да си осигуря по-добър живот. Ти си умница и не се страхуваш да говориш направо; хубава си, различна от повечето други момичета. Имаш страхотно тяло, само мускули, и вярвам, че заслужаваш нещо по-добро от положението, в което си сега. Това е.
Джулиета се заслуша.
Той изричаше онова, което тя чувстваше. Разбираше я.
— Откъде си, Джулиета?
— От Алабама.
— Звучиш, като да си от северните щати.