Нийл я караше да се чувства красива. И беше добър слушател.
На следващата сутрин тя си стегна багажа и се качи на автобуса за Ню Йорк. Боеше се от онова, в което можеше да се превърне, ако се застоеше още.
А сега беше крайният срок за наема. Не беше яла нищо освен полуготов рамен от супермаркета. В портмонето й се мъдреха пет долара.
Във всички фитнес зали, които опита в Ню Йорк, отказаха да наемат треньор без лиценз. Тя нямаше диплома от гимназията. Нямаше и препоръки, понеже беше зарязала първата си и единствена работа досега. Преценила бе, че във фитнес залите ще й плащат най-добре, за да може да поспести малко и да се огледа за нещо, което да й помогне да напредне в живота. Когато установи, че никъде няма да я наемат, бе пробвала да си намери работа в някой магазин за козметика, после — в какъвто и да било магазин, като бавачка, като сервитьорка, като каквото и да е. Отговорила беше на всяка възможна обява и прекарваше цял ден в обикаляне от място на място. Никакъв късмет.
Отби се в минимаркета под квартирата си. Вътре беше пълно с клиенти. Хората, които тъкмо се прибираха от работа, купуваха кутии макарони и консерви боб или пък триеха лотарийни билети. Джул си купи малка опаковка ванилов пудинг за един долар и си взе пластмасова лъжичка. Изяде пудинга вместо вечеря, докато изкачваше стълбите към апартамента, който делеше с Лита.
Вътре беше тъмно. Джул си отдъхна. Лита или си беше легнала по-рано, или щеше да се забави навън до късно. Така или иначе, нямаше да й се наложи да си измисля извинения защо не може да плати наема.
На следващата сутрин Лита не се показа от спалнята си. Обикновено се събуждаше преди седем всяка събота, за да иде на работа във фирмата за кетъринг. Когато стана осем, Джул почука на вратата й.
— Добре ли си?
— Мъртва съм — чу се гласът на Лита отвътре.
Джул надникна в стаята.
— Днес си на работа, нали?
— В десет. Но цяла нощ повръщам. Снощи смесих различни видове алкохол.
— Искаш ли малко бода?
Лита простена.
— Искаш ли да ида на работа вместо теб? — попита Джул, осенена от идеята.
— Не мисля — отговори Лита. — Имаш ли изобщо някакъв опит с подобни неща?
— Разбира се.
— Ако не се появя, ще ме уволнят — каза Лита.
— Позволи ми да отида тогава — отвърна Джул. — И двете ще спечелим.
Лита пусна крака на пода и се вкопчи в масичката до леглото с окаяно изражение.
— Добре. Става.
— Наистина ли?
— Само че… представи се за мен.
— Двете изобщо не си приличаме.
— Няма значение. Отговорникът е нов. Няма да се усети. Фирмата е голяма. Важното е да се отбележи срещу името ми, че съм била там.
— Разбрано.
— И задължително си вземи парите, преди да си тръгнеш. Двайсет долара на час в брой, плюс каквито бакшиши си изкараш.
— Мога да задържа парите?
— Половината — уточни Лита. — Работата е моя все пак.
— Три четвърти — каза Джул.
— Хубаво — съгласи се Лита, провери нещо на телефона си и й записа информацията на листче хартия. — Училище „Грийнбрайър“ в Горен Ийст Сайд. Трябва да хванеш автобуса до метрото, а после да се прекачиш на „зелената“ линия.
— За какво събитие става въпрос?
— Събиране на дарителите на училището — поясни Лита, след което се отпусна пак в леглото, стараейки се да не движи много глава. — Не бива да пия никога повече в живота си. А, и трябва да си облечеш черна рокля.
— Нямам такава.
Лита въздъхна.
— Вземи от моя гардероб. Там ще ти дадат и престилка. Не, не тази с дантелата. Тя се чисти само на химическо. Вземи памучната.
— Трябват ми и обувки.
— Господи, Джул.
— Извинявай.
— Вземи високите. Така ще ти дават повече бакшиши.
Джул напъха крака в обувките. Бяха й твърде малки, но щеше да се справи.
— Благодаря.
— Да ми запазиш и половината от бакшишите — каза Лита. — Това са ми хубавите обувки.
Джул никога не бе носила толкова хубава рокля преди. Беше ушита от плътен, тежко падащ памук — ежедневна, с квадратно деколте и широка пола. Изненадана бе, че Лита притежава подобна дреха, но тя й обясни, че я е купила евтино от някаква разпродажба.
Джул излезе на улицата по рокля и чифт маратонки. Носеше високите обувки на Лита в чантата си. Сред жегата на ранното лято миризмата на Ню Йорк се бе пропила в гъстия въздух наоколо: бедност, боклук, амбиции.
Реши да мине пеша през Бруклинския мост. Можеше да хване „зелената“ линия откъм Манхатън и така нямаше да й се наложи да се прекачва.