Слънцето грееше ярко, когато се отправи към моста. Каменните кули се извисяваха далече над нея. Можеше да различи корабите на пристанището, оставящи пенлива диря във водата след себе си. Статуята на свободата се бе изправила горда и бляскава.
Странно бе как нечия чужда рокля беше способна да я накара да се почувства като нов човек. Това усещане, че е някой друг, че се е превърнала в друга личност, красива и млада, прекосяваща моста на път към нещо наистина значимо, бе причината Джул изобщо да дойде в Ню Йорк.
Никога преди тази сутрин не бе долавяла пред нея да се простират такива възможности.
19
Третата седмица на юни 2017 г.
Кабо Сан Лукас, Мексико
След малко повече от година, в „Кабо Ин“ в пет сутринта, Джул влезе с олюляване в банята, наплиска лицето си с вода и си сложи молив за очи. Защо не? Обичаше грима. Имаше време. Нанесе си коректор, после пудра, добави сиви сенки за очи и спирала и накрая — почти черно червило със слой гланц за устни над него.
Втри малко гел в косата си и се облече. Черни дънки, същите ботуши и тъмна тениска. Дрехите бяха прекалено дебели за мексиканската жега, но пък бяха практични. Прибра всичко в куфара, изпи бутилка вода и излезе от стаята.
В коридора седеше Ноа, облегнала гръб на стената, хванала димяща чаша кафе с двете си ръце.
И чакаше.
Вратата се затвори с изщракване. Джул се облегна от външната й страна.
По дяволите!
Смяташе, че вече се е измъкнала — или почти. А сега явно й предстоеше бой.
Ноа изглеждаше уверена, дори спокойна. Продължи да седи, свила колене към тялото си. Стиропорената чашка не трепна.
— Имоджен Соколов? — попита тя.
Момент. Какво?
Ноа наистина ли допускаше, че тя е Имоджен?
Имоджен, разбира се.
Ноа се бе опитала да я спечели с любовта си към Дикенс. И с болния баща. И нещастните котета. Защото знаеше, че всички тези неща биха привлекли Имоджен Соколов към разговора.
— Ноа! — усмихна й се Джул, завръщайки се към английския си като от Би Би Си, и се облегна на вратата на стаята си. — Уха, как ме изненада само. Не мога да повярвам, че си дошла дотук.
— Искам да поговорим за един човек, който в момента е в неизвестност. Джулиета Уест Уилямс — каза Ноа. — Познаваш ли момиче с това име?
— Моля? — попита Джул и премести ръчната си чанта така, че дръжката да минава през средата на тялото й и да не може да падне лесно.
— Можеш да престанеш с акцента, Имоджен — каза Ноа и се изправи бавно, за да не разлее кафето си. — Имаме основание да вярваме, че си използвала паспорта на Джулиета. Доказателствата сочат, че си инсценирала собствената си смърт в Лондон преди няколко месеца, след което си прехвърлила парите си на нейно име и си откраднала самоличността й — може би с нейна помощ. Но никой не я е виждал вече от седмици. Нито следа от нея от изпълнението на завещанието ти насам, докато не си започнала да използваш кредитни карти на нейно име в „Плея Гранде“. Да ти звучи познато? Би ли ми показала документ за самоличност, моля?
Джул се нуждаеше от време, за да обмисли цялата тази нова информация, ала не разполагаше с такова. Трябваше да действа веднага.
— Смятам, че ме бъркаш с някой друг — заяви тя отново с акцента като от Би Би Си. — Съжалявам, че не дойдох за куиза. Момент да си извадя портмонето и ще успеем да се разберем, сигурна съм.
Престори се, че се кани да погледне в чантата си, и две светкавични крачки по-късно вече беше върху Ноа. Изрита чашата горещо кафе отдолу. То оплиска полицайката в лицето.
Ноа отметна глава назад и Джул замахна силно с куфара. Той цапардоса Ноа отстрани на главата и я повали на пода. Джул го вдигна и го запрати върху рамото й. Отново и отново, и отново. Ноа падна на пода и се помъчи да сграбчи глезена на Джул с лявата си ръка, а с дясната се пресегна към крачола си.
Беше ли въоръжена? Да. Нещо бе прикрепено към крака й.
Джул стовари ботуша си с всичка сила върху костите на дланта на Ноа. Чу се хрущене и Ноа извика от болка, но другата й ръка продължаваше да се мъчи да хване Джул за глезена и да я накара да загуби равновесие.
Джул се опря на стената и изрита Ноа в лицето. Полицайката се сви назад и разпери ръце, за да прикрие очите си, а Джул дръпна крачола на дънките й нагоре.
На прасеца й имаше кобур с пистолет. Джул извади оръжието.
Прицели се в Ноа и тръгна заднешком по коридора, влачейки куфара.
Щом стигна до стълбището, се обърна и се втурна надолу по него.
Излезе от задния вход на хотела и огледа кофите за бок лук и колите на паркинга. На задната стена на сградата бяха облегнати няколко велосипеда.