Не. Джул не можеше да тръгне с някой от тях, защото не можеше да зареже куфара.
По-надолу на хълма улицата се разширяваше и се превръщаше в малък площад с кафене от едната страна.
Не, това беше прекалено очевидно.
Джул побягна през паркинга. Когато зави зад ъгъла на хотела, зърна прозореца на една от стаите за гости на първия етаж. Бе открехнат леко от пантата горе.
Тя погледна в стаята.
Празна. С оправено легло.
Изтръгна мрежата за комари от прозореца и я захвърли в стаята. После бутна куфара си през пролуката на прозореца — едва успя да го провре — и го натика да падне вътре през евтините щори. Хвърли ръчната си чанта вътре и се преметна през перваза. Ожули кожата си на влизане и се строполи тежко на пода. Сетне затвори прозореца, оправи щорите, метна нещата си и мрежата за комари в банята и накрая влезе и се заключи там.
Хотелът бе последното място, където Ноа би я потърсила.
Джул седна на ръба на ваната и се насили да успокои дишането си. Отвори куфара и извади червената си перука. Свали черната тениска и си сложи бяла блуза, след това намести перуката на главата си и подпъхна косата си под нея. Затвори пак куфара.
Вдигна пистолета и го запаса в колана на дънките си откъм гърба — така, както беше виждала да го вършат по филмите.
Няколко минути по-късно чу как Ноа минава покрай прозореца на стаята. Полицайката говореше по телефона си и крачеше бавно.
— Знам — каза тя. — Подцених ситуацията, разбирам го.
Пауза.
— Беше просто някакво дребно момиченце, избягало от богатите си родители, нали се сещаш?
Ноа бе спряла да върви и се чуваше ясно какво казва.
— Глупаво, глезено момиче, тръгнало да се забавлява. От сведенията дотук изглежда, че тя и приятелката й са инсценирали самоубийството й, за да могат после да правят каквото си искат. Двете са искали да избягат заедно. Да се измъкнат от обичайните проблеми — досаден бивш, прекалено строги родители. Приятелката й е смятала, че ще си поделят парите й, но богаташката я е преметнала — взела е самоличността й, както са се били разбрали, но после се е отървала от нея… Най-правдоподобното ни предположение засега е, че е платила на наемен убиец — най-вероятно в Англия. В момента приятелката й е в неизвестност. Последно са я забелязали в Лондон през април. Междувременно богаташката превзела самоличността й, забягнала с парите и сега щеше да си живее щастливо, ако вманиаченият по нея бивш не упорстваше, че не е възможно да се е самоубила, и не спираше да тормози полицията. Най-после повярвали, че може би е прав. Проверили нещата по-щателно и в крайна сметка открили, че някой използва кредитната карта на приятелката в един мексикански курорт.
Още една пауза, докато Ноа слушаше.
— Хайде де. Такова момиче, студентка от „Васар“… Никой не би очаквал да го нападне. Едва метър и петдесет е. Носи маратонки за триста долара. Не можеш да ме обвиняваш за подобно нещо.
Поредна пауза, след което гласът на Ноа започна да заглъхва, докато тя се отдалечаваше.
— Е, изпратете някого, защото ми трябва медицинска помощ. А хлапето задигна оръжието ми. Да, знам, знам. Просто ми изпратете някого от местните, който да помогне, ясно?
Форест бе принудил полицаите да проучат случая. Това хвърляше светлина върху всичко. Той така и не беше приел самоубийството на Ими и бе подозирал Джул от самото начало. И какво беше постигнал с усърдното си ровичкане? Бяха му казали, че Имоджен е извършила измама, за да се отърве от него, а горката мъртва Джул е била просто нейната наивна жертва.
Джул излезе от банята, пропълзя по пода и се сви под перваза на прозореца, за да надзърне навън възможно най-внимателно. Ноа вървеше надолу по хълма, стиснала едното си рамо.
По пътя идваше един от бусовете, които ходеха до курорта. Джул грабна куфара си и го изнесе в коридора, после излезе от хотела от един от страничните изходи. Спокойно се приближи към края на тротоара и вдигна ръка.
Бусът спря.
Тя издиша.
Ноа не се обърна.
Джул се качи в автобуса.
Ноа още не се беше обърнала.
Джул си купи билет и влезе навътре, а вратите на буса се затвориха. Някаква кола спря до Ноа, която чакаше на улицата, стиснала ранената си ръка. Полицайката показа документ за самоличност на човека вътре.
Бусът потегли в противоположната посока. Джул седна на протритата седалка най-близо до мястото на шофьора.
Щеше да спре, където тя помолеше. Така беше с тези превозни средства.
— Quiero ir a la esquina de Ortiz y Ejido. Puedes llevarme cerca de alli?8 — попита Джул.
8
Искат да отида на ъгъла на „Ортиз“ и „Ехидо“. Бихте ли те оставили там? (исп.). — Бел.прев.