— Разхождах кучето. Мислех да подишам чист въздух но то се нахвърли да се бие и докато се опитвах да го удържам, си навехнах крака.
— И сам ли си се бинтовал?
Знаех, че трудно би ми повярвал. Бях го свикнал за най-малкото нещо да идва с мен. Продължаваше да ме гледа с недоверие, но не ме питаше повече, защото усети, че се стегнах.
— Не ме занимавай с глупости. Имам да ти кажа нещо важно! — казах му аз.
— Слушам те — погледна ме с влажен поглед на бито псе, което ме вбесяваше, но с годините бях свикнал и просто демонстрирах отегчение.
— Знаеш, че опитах да се занимавам с нормален бизнес, — не знам защо реших да пунтирам Поли от вчерашната ми среща.
— Да, Жорко — отново закима Тупана.
— Добре, щом си наясно. Искаш ли да изкараш сериозни пари по лесен начин?
— Каквото кажеш, всичко ще направя, верен съм ти.
— Знам, знам… — плоското му лицемерие за почваше да ме дразни и спрях тирадата му вбесен. — Тук става въпрос, че ако човек върши подобна работа, трябва да получи и подобаващо възнаграждение. Знаеш, че ти давам солидна заплата и чакалъци, но това е нещо, което наистина ще ти промени живота — погледнах го с поучителен тон.
Погледът му блесна. Алчността му беше голяма и аз залагах на това.
— Искам да убиваш хора! — държах го за врата с длан и го гледах право в очите.
Усетих тръпката на страх, която премина като ток през тялото му, но той се овладя.
— Готово, Жорко!
Не очаквах и друга реакция от него и продължих:
— Ще започнеш с шефа на бившия ти колега, Сашко.
— Славчо Дебелия ли? — усетих облекчението в гласа му.
— Пет хиляди марки и един месец срок, за да свършиш работата!
— Жоре — лицето му се изкриви жалостиво. — Знаеш, че никога не съм вършил такива неща.
Научи ме как става това!
— Разбира се, че ще ти обясня всичко. Помниш, че те измъкнах от село и съм те научил на всичко, което можеш в тоя живот. И на това ще те науча. Само едно искам да знам. Ще ти издържи ли психиката? Познавам много хора, които са се захванали с тази работа, но не им стиска. А това, помни, е най-лошото. Не може да вършиш нещо и да не си сигурен в себе си.
— И аз не знам, Жорко — съвсем се обърка Тупана. — Ти прецени. Знаеш ме по-добре, отколкото аз себе си.
— Добре. За това ще говорим утре, след като свършиш това, което ще ти кажа.
Обясних му схемата, по която трябва да вземе пистолетите. Можех да пратя друг, а можех и сам да отида, но не ме напускаше мисълта за лошата поличба. Нямах доверие на Поли, винаги съм го подозирал, макар че и Тупана не беше за подценяване, но пък той все още беше глупав страхливец. Смятах, че така ще поеме каръка, пък и идеално се вписваше в схемата, която бях замислил на връщане от болницата. Изпратих го до вратата, като му обясних, че неговата задача е да скрие пистолетите, но първо внимателно да ги разглоби и почисти.
— Не се напъвай да се учиш да стреляш, просто се научи как се борави с пистолета. Защото ще простреляш Славчо от упор.
Мислех, че му бях дал достатъчно указания и вече го избутвах навън, когато той ме попита:
— А моето бившо приятелче Сашко, да го застрелям ли?
— Няма проблем, ако ти пречи! Но не разчитай да получиш пари за това.
ГЛАВА 4
Всъщност бях излъгал донякъде Поли, че имам информация за Славчо. В последно време и аз не бях в течение, но пък Стуканьов, който ми беше послушното пале, продължаваше да живее в старата кооперация в Орландовци.
Оставих Тупана да се научи да разглобява и почиства оръжието и след това го пуснах да проследи Стуканьов. Отдавна следвах желязното правило: проследиш ли навиците на кучето, ще знаеш всичко и за шефа.
Тук Тупана за пръв път доказа качествата си на голям имитатор. Досега никога не му бях възлагал задача от подобен род, но винаги го пусках с другите си момчета. Не можех да не призная, че бе попил всичко от тях и сега се представи брилянтно. Имах известни притеснения относно Стуканьов. Все пак цяла година го обучавах и никак не бих се учудил, ако разбере, че го следят. Явно манията за величие бе обхванала и него, както и неговия бос Славчо, най-върлия лакей на Костов, и бе забравил да бъде предпазлив.
Бях обяснил на Тупана да проследява на етапи. Идеята беше за няколко дни да се проследи разписанието, като се прихващат обектите от различни места, но той, както винаги, се престара и за един ден знаеше цялата му програма.
— Казвай! — подхванах го веднага щом се появи запъхтян вкъщи.
— Всичко знам! — отвърна ми гордо той, сякаш е открил нов континент.
— Карай отначало! — приземих го с леден тон.
— Ами значи… Зачаках аз Сашко с моята лада пред тях и по едно време видях Коце, другия му охранител. Дойде с нова С класа да вземе Сашко.