— Не бях се замислил, прав си — отпусна се лицето му.
— Карай ме към нас да си почивам. Довечера ще ходим на дискотека, имаме повод.
Всъщност въобще не ми се прибираше, но ролята, която играех пред Тупана, ме изтощаваше. Трябваше да остана сам.
Докато пристигнахме до вкъщи, диазепамът вече ме беше хванал, но скришом глътнах четвърти. Изскочих от колата бодро, махнах му да не ме изпраща до входната врата, хвърлих му двеста марки на седалката:
— Иди си купи една хубава риза. Искам довечера да си по — официален, изглеждаш като селяк! — с този жест исках да го убедя, че аз стоя зад цялата работа.
Не ми пукаше за Кузо Дългия, беше закоравял престъпник. Това, че исках да предотвратя смъртта му, бе защото знаех за поръчката и не исках да тежи на съвестта ми.
Вечерта, естествено, отложих дискотеката. Не можах да мигна цяла нощ, едва призори съм задрямал. Събудих се внезапно от страшен кошмар. Плувнал в пот, скочих и първата ми работа беше да изгълтам 5 диазепама на гладно. Бях видял Кузо Дългия.
ГЛАВА 9
В ранния следобед ме потърси Поли. От гласа му струеше щастие.
— Жоро, гледай какви страшни работи стават нощем из София — обичаше да демонстрира величието си. — Тази вечер ще имаш играчките.
— Айде, че аз съм готов. Само теб чакам.
— Вземай ги довечера и действай. Както виждаш, оная нощ счупихме каръка. А нещо като се връзва, да се кара докрай.
След минута — две ми пусна SMS с обяснение откъде трябва да взема автоматите.
Вечерта с Тупана заложихме на полето зад последните блокове на „Младост 2“. Поли отново приложи старата схема за разминаването с доставчика, но ние отидохме по-рано. Това беше важно за мен. Залегнахме на около 200 метра от 3 гаражни клетки, където щяха да бъдат скрити автоматите. Подадох бинокъла на Тупана, защото едва гледах, замаян от диазепама. След двайсетина минути до гаражите паркира голяма кола.
— Жоре, вземи — подаде ми бинокъла Тупана. — Това е твоят приятел Момчил. Видях мой съученик и стар партньор, който напъхваше огромен сак под гаража. „Смотаняк, да ходи с личната си кола да доставя оръжие“. Но пък се зарадвах, че имам ценен коз, явно Момчил беше посветен в тайните на Поли. „Твърде вероятно бе и той да е освиткал Кузо Дългия“ — мина ми през ума. Това, че Поли го използваше като скрито оръжие, ме развесели. С него, ако се наложеше, щях да се оправя лесно. Мозъкът му беше скапан от коката, който вземаше от години, а и винаги е бил цар на гафовете. Не се научи да работи чисто. Пратих Тупана да вземе сака. Докато се върне, аз направих голяма глупост.
— Всичко е ОК, но защо ми пращаш тоя боклук лук? — обадих се на Поли.
Той мълча около минута и след това каза спокойно:
— Айде стига си се връзвал, де, той е просто проводник. Нищо не знае…
Действай си по задачата — отсече Поли. — Нали искаш 50 000 марки.
На следващия ден Тупана занесе автоматите на вилата на своята приятелка и се зае да ги чисти и изпробва. Нямаше да ги използвам, но Тупана не трябваше да знае за моето намерение. В събота го изпратих в Орландовци в сладкарницата, където знаех, че Крейзи пие сутрешното си кафе с приятели. Тупана се прибра чак на обед в добро настроение. Явно си бяха припомнили добрите стари времена. По мои указания беше ми уредил среща с Крейзи за идната събота. Знаех, че трябва да изчакам да се видя с него, а не исках да го отварям, че ми е нужен спешно. Това бе част от стратегията ми.
В уречения ден паркирах близо до сладкарницата и пратих Тупана да доведе Крейзи.
— Жоре, да не се уплаши? Не знам дали ще мога да го доведа — заинати се Тупана. — Той си мисли, че ще се видите в сладкарницата.
— Няма, нали виждаш, че сме се спрели на централна улица, а и той знае, че не обичам да се показвам много.
Видях го отдалеч. Тътрузеше се, сякаш е глътнал бастун. Знаех, че е страхлив, и нищо чудно да се обърне и да хукне, въпреки отчаяните опити на Тупана да го успокои, и реших да го улесня. Излязох от колата и му махнах приятелски. Видях облекчението, изписано на лицето му. Той се затича към мен.
Прегърнахме се и в един миг на порив се опита да ме целуне. Отдръпнах се леко, устата му вонеше от развалените му зъби. Отворих му задната врата и го поканих. И за да го успокоя съвсем, отпратих Тупана и минах от другата страна. Крейзи се намъкна в колата. Сега изражението му беше ведро и дори малко се наду, защото разбра, че разговорът ще е поверителен.
Размаза се от любезности и фалшиви излияния за преданост и обич.
— Слушай ме, Сашко, искам една услуга от теб — започнах направо.
— Винаги, шефе — продължаваше да ме нарича така, макар че отдавна не работеше за мен. — Щастлив ще съм да ти помогна, стига да мога. Отворих вратата и махнах на Тупана. Той се приближи, отбори багажника и изнесе сака с автоматите. Заизважда ги един след друг.