— Мразя предателите — процедил през зъби Поли.
— Не се притеснявам, защото говоря истината. Докато беше в чужбина, Бен не си мръдна пръста за теб. Дори навсякъде говореше колко е хубаво, че отсъстваш от България и че такива като него могат да си развяват коня, както си поискат.
Поли млъкнал загледан в скута си. Дръпнал от цигарата толкова силно, сякаш се опитвал да я изсмуче цялата. Потъмнял като дъждовен облак. Едва сега Жоро се уплашил.
— Добре — успокоил го Поли. — Още от тази секунда, от този миг взимаш хората си и идваш при мен. Аз съм ти началник и няма да се отчиташ пред никого друг. Но искам да запомниш едно — с мен никога няма да можеш да постъпиш така. Ще разбера още преди да си го помислил. И тогава светът ще ти се стори тесен. Тесен за теб, за семейството ти, за твоите хора… Ясен ли съм?
— Напълно — кимнал Жоро. — А как ще се оправяме с Бен?
— Остави Бен Търпин на мен — отпратил го Поли. — Той не е твое задължение.
Васил научил веднага за раздора в двете бригади и го приел съвсем нормално. По-добре да се карат помежду си, отколкото да се обърнат срещу него. Така или иначе, както и да се делели и преразделяли, щели да му служат вярно. Нямало къде да избягат. Това го задоволявало напълно.
Маджо изслуша разказа ми много внимателно. Пушеше цигара след цигара и преполови бутилката Royal Salute. Накрая изпусна тежка въздишка и вече доста замаян от алкохола каза:
— От всичко, което ми разказа, разбирам, че през целия си живот този Пехливанов е бил прескочи кобила. А явно комплексите не са го напускали. И все пак не мога да си обясня, защо той би пратил този Момчил. Нормално е да ме мрази… а сигурно мрази още повече и Поли, при положение че не обича да слугува на никого. Единствената логика да го е пратил той… — продължаваше да си разсъждава на глас Маджо, — е да направи интрига между мен и Поли.
— За какво ме повика толкова спешно днес? — прекъснах размислите му аз.
— Ето за това — каза Маджо, като извади голям книжен плик изпод бюрото си. — Тук са… 50 000 долара. Ще получиш още три пъти по толкова, ако се оправиш с Поли — просъска Маджо.
— Само че искам ти лично да го застреляш. Не бива да бъдеш посредник и да пращаш други хора.
Вече ми стана ясно какво ми подготвя Маджо. Искаше да се отърве едновременно от Поли, а след това, вместо 150 000 долара, щях да получа куршуми и да затвори цикъла. През последните месеци толкова бях претръпнал, че идеята Маджо да ме убие, ми се стори напълно нормална. Сложих спокойно плика в краката си. Погледнах го право в очите и му казах:
— Ще отнеме време. Трябва да го прекарам да дойде сам на среща.
— Знам. Не ти се бъркам в нещата. Измисли някакъв повод да го измъкнеш. А гранатомета, който ти е дал, пази. Може някой ден да ни потрябва. Да се защитаваме, разбира се.
Този път си тръгнах мълчалив и доволен. Имах нов план, който ми се струваше много добър. Щях да изчакам да мине месец, докато Маджо се изнерви съвсем. След което пак щях да му предложа да гръмнем с гранатомета по Бай Миле. Смятах да се мотивирам с това, че Поли би дошъл сам на среща с мен само след подобен фрапантен случай, за да му обясня. Така щях определено да спечеля още време.
Тъкмо напусках стадиона, но се досетих нещо. Бутнах плика с парите в ръцете на Тупана, върнах се обратно и казах на Бабаса:
— Трябва да видя началника ти отново. Бабаса се върна след 20 минути — Ела — кимна ми леко сконфузен той. Маджо се бе проснал на диванчето в треньорската стаичка, бе с разрошена коса и едва гледаше.
— Аз като че задрямах, като си тръгна. Явно ме хвана уискито — извинително ме погледна той. — Сигурно съм уморен от полета. Кажи какво се сети?
— Какво ще правим с Момчил? — А този, бомбаджията ли? — замисли се Маджо — Остави го на мен. Вече знам кой е и няма да го допусна наблизо. А още тази вечер ще си направя среща с Поли. Ще видиш каква интрига ще им врътна на Пехливанов и Момчил — натърти злобно той. — Батко ти Младенчо не е за изхвърляне!
ГЛАВА 19
Беше разгара на лятото и следващия месец хвърлих всичките си усилия да оправя бара. Реших да не търся нито Поли, нито Маджо. Изчаквахте да го направят. Разбрах, че Поли си е поръчал в централата на „Мерцедес“ бронирана G класа с най-тежката бронировка — 7 степен. Беше пратил Пехливанов и още едно момче да му я докарат. По време на тестовете на полигона в Щутгарт служителят на „Мерцедес“ изпробвал колата, Пехливанов се усъмнил, че джипът не е достатъчно мощен. Германецът леко се усмихнал и дал рязко газ на поредния завой. Това ги стреснало малко, но им обяснил, че е нормално, понеже тежи два пъти повече.