— Вкарай тоя боклук в тоалетните и го ступай и го изхвърли, и искам да не стъпва повече тук.
Мислех, че Поли го използва за забавление и идея си нямах какво ще стане след малко. Тупана го подкара към тоалетните, но Григор се отскубна и изхвърча към стълбите. Там охраната го спря с шутове и Тупана започна да го налага здраво. Разкъса дрехите му и го съблече гол.
— Повече да не си стъпил тук — крещеше Тупана.
— Поли ми е кръстник — пищеше той и цитираше номера му да му се обадят.
Това определено беше новост за мен, накрая реших да се намеся със стария трик, че съм осуетил боя.
— Нали ме познаваш? Защо ме оставяш да ме бият?
— Не те видях — отговорих му аз. — Хайде, изчезвай, че в тоя вид плашиш клиентите.
Григор направи крива гримаса и бързо тръгна отчаян по улицата. С Тупана останахме приседнали до близката ограда да подишаме чист въздух. Тъкмо обсъждахме случката, когато рязко пред входа спря черната С класа на Поли. Бях учуден, че не е с бронирания джип, а и беше сам с Григор. Поли държеше ръце зад гърба си.
— Жоро — подвикна ми той, — Кой е този, който е бил Григор?
Знаех номерата на Поли, сигурен бях, че ще иска честен двубой за потърпевшите и му посочих Тупана. Това, което направи Поли, ме изненада.
Извади ръката си и рязко тикна „Баретата“ под брадичката му, натискайки силно.
— Той каза ли ти, че съм му кръстник?
— Не съм го чул — едва промълви Тупана.
— Не си чул моето име? Така ли? — продължаваше да злобее Поли.
Погледнах внимателно към Поли. Бе в рокерско яке, анцуг и къса фланелка по тялото му. Имаше мъртвешки вид, трепереше от злоба и от устата му се стичаха лиги. Или беше друсан, или в някоя от шизофреничните си фази.
Поли — заговорих успокояващо, като леко поставих ръка на рамото му. — Момчето не е виновно. Ела долу в бара да се разберем!
— Добре! — съгласи се Поли. — Но му кажи друг път, като чуе името ми, да се насира!
Седнахме в служебната ми стаичка. Поли все още трепереше.
— Какво ти е, приятелю? Вчера ти звънях цял ден да те поканя на откриването!
— Вчера гърмяха с гранатомет по мен — изтърси Поли.
Направо занемях. Не можех да повярвам. Маджо ми бе дал предплата аз да свърша работата. За момент си помислих, че са хората, от които Поли бе откраднал кокаина.
— Куките засекретиха случая, чак след няколко дни ще излезе по вестниците — каза Поли.
— Кой може да бъде? — погледнах към бледото му лице.
— Не знам, сигурно тези с кокаина, макар че мислех, че там съм се застраховал! Гарант по тази сделка, Жоро, стана Кузо Дългия, и то пред някакъв холандец, който бачкал за колумбийците. Транспортът в България извършиха двама братя гърци. След смъртта на Дългия бях допуснал само една грешка. Не знаех гърците къде ще складират кокаина, но онзи застраховател, Владко, наистина го откри сам. — Поли спря за миг и после продължи:
— Бях напълно спокоен, въпреки че всички предричаха смъртта ми, като казваха, че колумбийците не прощавали, защото аз знаех схемата добре. Холандецът си беше платил на колумбийците и на тях не им пукаше. От своя страна, когато не получил парите от пратката, натиснал гърците. Отвлякъл единия брат и другия платил всичко. А мен можеше да ме покаже само Кузо Дългия, а той е мъртъв. Сигурен бях, че цикълът е затворен — отново се замисли. — Но все пак се съмнявам дали шибаните колумбийци не искат да покажат, че така не се краде тяхна дрога. Нали си чувал за картела Меделин? Всеки калъп беше с щампа „Меделин“.
— Що не ми се обади вчера да помогна нещо? — отиграх приятелска загриженост.
— Беше пълно с куки, не исках да те осветлявам. Нали бачкаш по сериозни задачи. Обадих се на Пехливанов. Него го знаят, че е безделник, няма в какво да го подозират.
— Какво точна стана?
— Ами к’во, излизам аз с двете коли, бях тръгнал към фитнеса на „Мария Луиза“. Точно спрях на светофара, срещу новата болница „Свети Лазар“, и изведнъж нещо удари предния ми капак. Не можах да разбера какво е, но изскочих и се шмугнах в гората, откъдето дойде това. Видях двама мъже, тичаха и не можахме да ги догоним. Но ще ги хвана — ухили се злорадо Поли. — Избягаха в посока на Аптечно снабдяване на Търговска лига, а там видях, че има камери. Куките иззеха записите. Не съм ти казвал, но шефът на отдел „Терор“ към НСБОП Борил Кацаров ми е приятел. Той ще ми даде информация.
— Добре, Поли, аз съм на линия.
— Ти си гледай твоите задачи — Поли стана.