Докато Тупана се опитваше да мине по натоварените варненски улици, ми просветна. Зарко беше от Червен бряг, а хората на Женята, Данкина и Баката, бяха също от там. Ето къде може да са направили връзка.
ГЛАВА 22
Две седмици бях във Варна и реших, че е добре, ако се видя с Маджо. Крейзи ми обясни, че Маджо бил заминал и ме помоли да се видим. Оказа се, че Маджо бил на почивка в Сен Тропе по покана на Поли. С тях били още Маргина, Димата, Стоил и Бай Миле. Отказал само Пашата.
След смъртта на Поли Женята ми разказа как Поли ги бил поканил, за да изследва реакциите им. Искал да разбере кой ще се чувства по-гузен. Крейзи ми разказа и нещо друго интересно, че преди да замине, една неделя Маджо бил на кортовете в Банкя да играе тенис със Стоил. Тогава пристигнал Владо Бореца, или Фибъра, както го наричаха всички.
Фибъра беше странна птица. Преди години бе поел вината за едно убийство, извършено от Жоро Илиев. Бяха се сбили в подлеза на дискотека „Джъмбо“. Тогава Жоро преряза гърлото на един мъж. За постъпката си Фибъра получи от Васил Илиев 100 000 марки и се покри в Бразилия. Явно не му беше потръгнало, а и не можеше да се върне.
В началото на годината обаче Поли успя да го реабилитира. Не за друго, а защото бяха се издънили с някаква сделка. Поли вкарал в Бразилия по поръчка на Фибъра популярните витамини „Ковидек“. Именно затова бе снел издирването му в България и го бе докарал, за да му избие парите.
Поли и идея си нямаше, че Владко не е посягал на никого през живота си. Явно вярваше в легендата, че навремето хладнокръвно е убил, и му бе възложил Славчо Христов. След като се повъртял няколко месеца в дебнене на Славчо, Фибъра съвсем се отчаял. Освен безпаричието, му се бе стоварил и друг проблем. Поли го бе набарал в бар „Домби“ и го бе размазал от бой, защото нито му връщал парите, нито се справял със задачата.
Именно затова Владо бе пристигнал на тенискортовете изтощен и отчаян. Легнал на червената настилка и изкрещял: — Поли ме нае да убия Славчо! Не издържам вече! Ако искате ме убийте, ако искате ми повярвайте!
Според разказа на Крейзи Маджо не само че му беше повярвал, а му беше дал стотина хиляди долара с инструкции да замине в Бразилия, но да държат връзка. Крейзи бе разбрал това от шефа си, който му бе доверил и друга интересна история. Че Маджо поискал стоте хиляди долара, защото ставало въпрос за неговия живот. — Вие сте големи момчета — споделил Славчо пред Крейзи и другия си охранител Коце. — Ще ме разберете… трябва да ви сваля малко заплатите. Бате ви Младен поиска да участвам в събирането на един милион марки за отстраняването на Поли.
Разказа на Крейзи ми бе добре дошъл. Изчаках да се завърнат. Знаех, че Маджо няма как да знае, че не се виждаме с Поли, а и той никога не би си признал за унижението, което му бях нанесъл с изчезването си. Пък и едва ли щеше да разказва за всичките поръчки, които ми е дал. Затова, когато се срещнах с Маджо, се бях подготвил какво точно да му разкажа, за да налея още масло в огъня.
— Прекарахме чудесно с Поли… черпи ни през цялото време. Сам се натегна. Смята, че е най-богатият от всички ни покрай кражбата на кокаина. Много се забавлявахме. Смятам, че го убедих в безкористното приятелство на Бай Миле към него, без да се издавам, че знам за неговите планове. Поли и Бай Миле дори танцуваха заедно. Беше голямо шоу. Ходеха на плажа да ебат заедно пички.
— Знам — излъгах го аз спокойно.
— А, ти си се виждал вече с него? И какво друго ти каза?
— Че ми дава последен срок две седмици за теб. После прехвърля поръчката.
— Ти не можеш ли да направиш нещо? Нали говорихме — погледна ме с укор Маджо.
Сега замисленият от мен преди време план влезна в употреба.
— Мога, но само ако гръмна по теб или по Бай Миле с гранатомета и после да го видя насаме и да му обяснявам — знаех, че на Маджо този вариант не му се нрави. А щом разбра, че след две седмици поръчката няма да е в мен и няма да мога да им пазя гъзовете, щеше да го накара да се размърда и да приключи по-бързо с Поли.
Резултатът наистина не закъсня.
Две седмици по-късно двама руснаци, наемници на Бай Миле, се само взривиха в хотел „Амбасадор“, чийто скрит собственик беше Маджо. Бай Миле се бе изплъзнал като по чудо. Тъкмо им занесъл някакъв куфар за бомбата, тръгнал да си ходи и стаята гръмнала.