— Сядай!
Той седна и започна да потрива ръце.
— Давай, Поли! Преживели сме толкова много! Не можеш да ме шокираш с нищо — реших да го улесня, защото виждах, че нервничи.
— Да не мислиш, че имам нужда от уводи? — сърдито ми отговори и започна през зъби да изстрелва думите. Имаше навика да го прави и с това издаваше несигурността си. — Виждаш, през последната една година бизнесът буксува. Загубихме сума ти пари, за да се правим на бизнесмени. Ние сме и винаги ще си останем престъпници!
— Ти пожела да се променим, Поли — натъртих аз.
— Да бе — сконфузи се той. — Но идеята беше да станем бели хора. Ама като не ти е писано ще си стоим в тъмното… — след което заговори по-бързо. — Искам да приемеш старата ми идея.
— За убийствата ли? — отвърнах в прав текст и това го ядоса. Щом станеше въпрос за убийства, той винаги се опитваше да завоалира нещата и се дразнеше, когато му говореха направо. — Кажи кой е първият? Той се сепна. Не очакваше от мен да съм толкова откровен, не и за втори път. Но на мен не ми пукаше, исках да го накарам да внимава с мен.
— Славчо Дебелия (Славчо Христов)… От „Олимп“. Помниш ли го? — усмихнах се иронично и това го издразни. — Защо се смееш?
— Защото бях сигурен за какво е конспиративната ни среща, Поли! — натъртих аз. — И бях абсолютно сигурен и коя ще е жертвата.
Усетих мигновената му дистанция.
— Няма начин да знаеш!
— Знаеш, че съм информиран и знам всичко за всеки. Не си забравил, че аз ти подавах винаги информацията.
— Така е — облегна се назад Поли, малко по — успокоен. — Искаш ли да знаеш защо Славчо?
— Все ми е тая. Аз нямам нужда от мотивация. Не забравяй, че пред теб не стои Женята. Знам, че сега ще ми наговориш куп глупости колко е лош и ала бала. Мен ме интересуват само парите.
— Защо мислиш, че мотивирам Женята? И кой, по дяволите, ти каза че съм му поръчвал убийства?
— Не мисля. Сигурен съм — натъртих. И това, че все още търпеше наглостта ми, означаваше, че наистина е на зор. А аз се забавлявах.
— Ти не искаш, но аз съм длъжен да ти обясня — продължи Поли. — Славчо си позволи да поръча убийството на Емо Русия. А ти знаеш, че Емо ми беше приятел.
Сега вече се разсмях.
— Поли, много добре знам, че никога не сте били приятели и че Емо работеше за Славчо. Но щом искаш, приемам версията ти.
— Добре — кимна Поли, опитвайки се да се прави на отегчен. — През последните години свърши много неща за мен, но това още не си го правил. И не забравяй, това е занаят и трябва някой да те научи. А смятам, че само аз мога да го направя. Това не е за всеки.
За момента не си давах сметка, че Поли ми казва истината, но с времето прозрях думите му. Да си убиец, посредник или поръчител, не беше лека работа, за това се иска душа и да има синхрон.
— Как мислиш да направиш оттеглянето, това е най-важната част.
— Пеша, Поли и пристигането, и оттеглянето пеша.
Поли се усмихна злорадо, но със задоволство:
— Добър отговор. Повечето разчитат на коли и правят гафове.
— Знам, винаги ще се намери любопитна бабичка и ще запомни номера. А и една проверка на патрул те проваля.
— Какво излезе сега? Ти ли ще ме обучаваш? — ядоса се Поли.
— Слушам те — погледнах го примирен. Усетих, че бях прекрачил границата, и беше време да му пусна аванта отново.
— Знаеш, сега е зима. Шапка и шал ще свършат работа. В последния момент дърпаш шала до очите и шапката до веждите и действаш! И не забравяй, плетените ръкавици са по-добре. Кожените ще създават проблеми. И да се облече със стари дрехи върху костюма. Дори и вратовръзката не забравяй — шеговито подхвърли той с ясното съзнание, че демонстрира превъзходство. — Като свърши работата, докато тича, да свали старите дрехи, да ги напъха в плик и да ги изгори. Ако няма време, просто да ги изхвърли някъде и да продължи спокойно. Но внимавай, че по шапката остават косми и после ще го пипнат. — В очите му гореше някакъв пламък, сякаш разказваше вълшебна приказка. — Но дори и да го хванат някъде наоколо, ако се е отървал от всичко, никога няма да го осъдят. Дори и свидетелските показания не важат. Чист ли е, ще е най-добре за него. Като се прибере вкъщи, не е достатъчно да си измие ръцете. Остава нагар. Нека да ги изгори с белина. Най-добре е да се запише на някое стрелбище, преди да започне да се занимава — замисли се за миг Поли. — Но и куките вече надушиха тоя пиниз. ОК, да не рискуваме!
— Добре. Всичко ми е ясно. Да уточним заплащането — опитах се да не издавам състоянието си.