— Къде ме търсите в събота сутринта!
— Не… решихме да си поръчаме нещо и да те поканим при нас! — каза Амигоса.
— Абе защо сте толкова кални и с анцузи? Да не сте копали някъде — Доктора беше добронамерен в закачките си и затова почти никой не му се сърдеше, когато се бъзикаше.
— Не съм те виждам дълго време — погледна ме Амигоса. — Дори чух, че не бачкаш тук.
— Вярно е! — изпревари отговора ми Поли. — Жоро вече се занимава със собствен бизнес. А сме с анцузи — погледна той Доктора — …защото ходихме да правим кросче!
— И сега се загрявате с уиски? — не сдържа усмивката си Доктора.
— Иване — раздразнението на Поли стана очевидно, — недей да оригиналничиш толкова. За какъв дявол съм ви притрябвал събота сутринта?
— За Брендо, Поли!
— За Брендо, за Брендо… — повтори след него Амигоса, това му беше стар навик.
— Имате предвид нашия бизнес партньор Ивелин Банев — с насмешка каза Поли — Защото като Брендо го знаехме на Магурата.
— Той и сега предпочита да си е Брендо — отвърна Доктора. — Вярваш ли ми, че няма и пет души от тези, с които работи, да му знаят истинското име?
— Все ми е тая — махна с ръка Поли. — Та какво за него?
— Ами ти сигурно си забравил — Амигоса потрепери от нерви. — Нали ни каза да го изрежем от бизнеса с цигарите и сега всеки ден идва във финансовата къща да си търси пропуснатите ползи. Знае, че последната голяма сделка я направихме без него, а все пак той ни създаде канала.
— Е, и? — погледна го Поли. — Припомнете му на това момче, че последния път трябваше да внесем банкови гаранции по сделката петстотин хиляди марки. Вие, аз и Фатик, който безспорно ми помага повече от Брендо. Внесохме нашия дял. И тогава, в последния момент, Брендо ми каза, че има само единайсет хиляди марки вместо сто. Затова ви накарах да го изрежете. И вие това го знаехте много добре — повиши глас Поли. — Защо го настройвате срещу мен?
— Истината, Поли, е, че Брендо е закъсал отвсякъде — намеси се Доктора.
— Добре де. Нали взима колкото нас — ядоса се Поли.
— Взима, взима… ама се опитва да прави и друг бизнес. А на него все не му стига. Дори отново е тръгнал да търгува с кока. Но е потънал.
— Не мога да повярвам, че Брендо може да фалира — облегна се назад Поли. — Все пак е женен за дъщерята на Сашо Бицианито.
— И какво от това? — погледна го Доктора.
— Как какво бе, Иване, Александър Добринов има четириетажен магазин на „Витошка“. А аз например, като шеф на СИК — нямам. Така че, не ми разправяй глупости. Те си държат стандарта.
— Стига бе, Поли — раздразни се Доктора и завъртя броеницата си, с която не се разделяше. — Ти навит ли си да станеш на петдесет години и да останеш само с един четириетажен магазин на „Витошка“?
— Па се е кяр… — разсмя се Поли. Често използваше култовата си фраза: Ти, Иване, си странен човек. Не цениш парите, все ти се малеят. Размишлявал ли си върху това, ако те хване рак? Тогава за какво ще са ти всичките тия пари?
— Престани с твоя песимизъм, Поли! Защо трябва да ни се случва винаги нещо лошо? Ще одъртеем и ще станем богати старци, а кой знае, може да измислят лекарство за дълголетие. Ще живеем вечно! — усмихна се Доктора. — Но Брендо не е за подценяване. Знай, че сме израснали заедно.
— Брендо е мишок — прекъсна го Поли, след което ме погледна — Задържах те много, Жоро. Хайде, ще те изпратя.
Явно се притесни, че щях да науча много повече от това, което трябваше да знам. Не бях в течение с бизнеса им с цигари и Поли се издразни на недискретността на Доктора и Пепи. Здрависах се с двамата и Поли ме изпрати до ъгъла на улицата. Тупна ме приятелски по гърба. Прегърна ме, за да се наведа към него, защото ми стигаше до брадата, и ми прошепна:
— Ще кажеш на твоите хора да стрелят първо в трупа, че е по-лесно, и после да дават не един, а два контролни от упор в главата. И още нещо щях да забравя. Оттук нататък няма да се виждаме, за да не ни заподозрат куките. Ще контактуваме през Жоро Пехливанов.
Това ме изненада доста, а не ми стана приятно. Намесваше се още един човек в схемата.
— Нужно ли е? — показах съвсем ясно, че не съм съгласен.
— Спокойно — продължи да ме прегръща Поли и да ми шепне, — Жорката е наш човек. Не е в час с тия неща, но пък ми е много верен!
Прибрах се вкъщи. Нервите ми бяха опънати до крайност. Дори не отидох да върна колата на майка ми. Започнах да кръстосвам апартамента и усещах как главата ми ще се пръсне от болка. Години наред разигравах Поли и влизах в какви ли не роли пред него. И сега, когато смятах, че ще се измъкна, отново бях в капана му. Не го осъзнавах по време на срещата, но проумях как този дребен нещастник ме беше оплел яко. Нямаше да ме пусне така лесно. Или поне щеше да е много трудно.