— Възнамерявах да те поканя на вечеря, Бекстрьом — започна неговият познат, когато му позвъни. — Имам малко предложение, което, смятам, ще те заинтригува.
— Звучи чудесно — каза Бекстрьом, който се бе заел да въвежда ред в личната ликвидност, и само няколко дни = по-късно те се срещнаха в задното помещение на един добър ресторант в центъра, за да хапнат и пийнат и да обсъдят някои неща.
Строителят се нуждаеше от помощ за последния си проект, насочен именно към пенсионерите. Жилищна асоциация със стотина изключителни апартамента, с морско разположение по протежение на канала Карлсбери, напълно защитена жизнена среда, която да ги предпазва от престъпления. Ония, които щяха да живеят там, не бяха какви да е пенсионери. Най-точно можеше да се опишат като много заможни възрастни граждани, които разпределяха времето си между ветроходство и голф, дегустация на вина, посещения на концерти, презморски пътешествия и дълги обеди в селата на Тоскана, обградени от деца и внуци.
Въпреки това Бекстрьом се колебаеше, тъй като описанието не съвпадаше със собствената му представа за твърде голямата група от твърде старите и понастоящем изчерпани граждани, които само бяха в тежест на порядъчните хора. Какво значи много заможни възрастни граждани? В книгата, според която той живееше, се говореше само за куп сакати и сенилни старци с клатещи се ченета, проходилки и слухови апаратчета, обвити от слаб, но безпогрешно доловим аромат на урина. Те непрестанно хленчеха за повече пари и още една операция за подмяна на бедрената става, краткосрочната им памет беше като разпадаща се ограда и обикновено забравяха портфейла си у дома. Само някой сляп и слабоумен обирджия би набелязал такава жертва.
— Ако само подозираше колко грешиш този път, Бекстрьом — заяви познатият му, като същевременно наля още една силна руска водка в чашата му.
— Слушам — Бекстрьом кимна и преполови питието си.
Нямали нищо общо с обикновените пенсионери, повтори домакинът му. Ония, за които той говореше, бяха стотината граждани над шейсет години, контролиращи повече от половината активи в страната и които посвещаваха значителна част от будното си съществуване да се притесняват, че могат да станат обект на престъпление. Насилие, обир, кражба или просто някой да одраска боята на мерцедеса им, така че след забележителния си принос срещу престъпността и изявите си по медиите, Бекстрьом стоеше на челно място в списъка им с хора, които могат да им дадат умни съвети по тези въпроси.
— Ето къде се появяваш ти, Бекстрьом — констатира познатият му и демонстративно вдигна чашата си с осемнайсетгодишно малцово уиски. — Нямаш представа колко си популярен. Работата се свежда до това да ги поуплашиш, а после да ги успокоиш, като подчертаеш важността на сигурното жилище. Аз отговарям тъкмо за тази част, сигурното жилище. Ще се погрижа да имаш текст, към който да можеш да се придържаш. Обещавам и те уверявам, Бекстрьом, че ако някой се опита да влезе с взлом в подобна къща, значи е самоубиец.
— Чувам какво казваш — отвърна Бекстрьом. — Чувам какво казваш — повтори той за всеки случай.
Имаше обаче още една пречка и тя не беше незначителна. Според правилата на Бекстрьом за дейност от този род той не би могъл да получи заплащане и тъй като посвещаваше почти всичките си будни часове на полицейската работа, се налагаше да им отдели от личното си време. Единственото, което работодателят обикновено предлагаше, ако човек се нагърби с подобни ангажименти, беше някой и друг час отпуск за компенсация. Къде би могъл да вмести такъв ангажимент в натоварения си график?
— По дяволите, Бекстрьом — изрече познатият и примигна. — Целта ми не е да те притеснявам. Действаме както винаги, ти и аз, а що се отнася до чисто практическата страна, изобщо не се притеснявай. Става въпрос за кратко изложение от четвърт час, двайсет минути, което смятам нашата прессекция да ти напише, и след това още четвърт час за въпроси. Какво мислиш за това?
— Значи, договаряме се така — продължи строителят. — Каня те на една хубава вечеря след края на събитието.
После вдигнаха чашите за наздравица по случай начинанието и месец по-късно беше време за действие.
9
Срещата се състоя в главната канцелария на строителната фирма, която бе в съседство с националния стадион в Сулна, а сладкият и в същото време наситен аромат на пари го посрещна още щом влезе в голямото, облицовано с мрамор фоайе. Публиката от стотина души също отговаряше на описанието, направено от възложителя на задачата. Жените носеха кашмирени пуловери, перлени огърлици и пъстри френски копринени шалове, докато мъжете им бяха със сини сака, цветни панталони и обувки с кожени пискюилчета. Всички се целуваха по бузите, чуруликаха и говореха носово и вече крадешком попийваха шампанско. Белите престилки, които сервираха огромната блок маса отзад, ясно даваха да се разбере, че ще следва продължение, при което нямаше да липсват нито опашки от омари или хайвер, нито пастет от гъши черен дроб, веднага щом Бекстрьом направи посланието си, след като им даде да зърнат истината и светлината и преди всичко да схванат значението на защитеното жилище и да се подпишат на списъците за нови жилища, които вече бяха планирани.