Бекстрьом беше изпълнил задачата си до последната буква. Поуплаши ги, като им разказа смесица от ужасии, извлечена от богатия му личен опит от фронтовата линия на полицията. След това ги успокои, като продължи да черпи от същия източник, и изложи възгледите си за това как трябва да изглежда ефективната борба с престъпността. В заключение подчерта необходимостта видните граждани, които разполагаха с необходимите ресурси и много от които се намираха тъкмо сред тази публика, да се защитят от престъпността. Във връзка с последното той искаше, между другото, да наблегне на важността от обезопасено жилище.
— Човек не бива да прави компромиси с хулиганите — завърши Бекстрьом и ги удостои с пълна усмивка а ла Клинт Истууд. — Ако подадеш на хулигана пръст, той ще захапе ръка ти като нищо — завърши той, а заключителните ръкопляскания, изразяващи задоволството от посланието му, клоняха към простоватото въодушевление.
Накрая публиката зададе въпроси, с които Бекстрьом се справи блестящо, и на излизане бе удостоен с ръкостискания, потупвания по гърба и топли думи. Дори и старите му познати, Кръстника Грималди и Роле Столис, дадоха положителна оценка. Впрочем Марио имаше женска компания, която щеше да бъде почетена и от големия салам само ако се беше появила трийсет години по-рано. Впечатляваща блондинка, десет сантиметра по-висока от Марио, значително по-млада от кавалера си, ако се съди по вида ѝ, но по всичко останало приличаше на посестримите си, дружащи с мъжете над шейсет, които очевидно притежаваха Швеция.
— Мога ли да ти представя любимата си, Мартин — каза Марио и грейна с двата реда зъби. — Ти си един от големите любимци на Пита. Обича да те гледа по телевизията.
— Комисарят не е ли мислил да влезе в политиката? — попита Пита и помаха с дясната си, почерняла от слънцето ръка, натежала от диаманти с размера на лешници.
— Не — отвърна Бекстрьом. — Графикът ми е запълнен с настоящата ми работа.
„По-зле не би могло да бъде — помисли си той и погледна усмихващия се измамник любовчия, който се перчеше до нея. — Значи Пита ще поръчва музиката. Да му се не види, трябва да кажа на колегите от шегаджийския отдел.“
— Много жалко — заключи Пита. — Сигурна съм, че от вас би излязъл отличен министър на правосъдието. Боговете са ми свидетели, че в тези времена майка Свеа се нуждае от всяка помощ, която можем да ѝ предложим. Обещайте все пак да помислите по въпроса — добави тя и го потупа по рамото.
— Обещавам — каза Бекстрьом. „Още една — додаде наум. — Нямат край.“
— Ти определено си човек за политика, Бекстрьом — потвърди Роле Столхамар и му намигна, като погали носа си с десния показалец. — Достатъчно е човек да те слуша две минути, за да разбере, че си истински самороден талант. Само свирни и ще се завлека до урната. Във всеки случай имаш един глас от мен. Пита също ще се включи. Което прави два, ако вярно съм пресметнал.
„Човекът трябва да е пълен психопат, а на кого му се иска да си бърбори с такъв“, помисли си Бекстрьом. Той се задоволи само да кимне на Марио и Роле, а за завършек леко целуна вече протегнатата и доста хладна дясна ръка на Пита. На излизане той отклони още една покана от пиара на конференцията към очакващата го шведска маса. Той имал важни задължения, които изискваха присъствието му в участъка в Сулна, и когато излезе на улицата, голямата черна лимузина вече го чакаше.
— Добре дошъл, господин комисар — поздрави го шофьорът и му задържа задната врата.
— Успяхме, Бекстрьом — потвърди домакинът му веднага щом той и Бекстрьом седнаха на същата сервирана маса, където бяха седели месец по-рано. — Тъкмо говорих с един от моите служители и той беше във възторг. Нямаше как и да е другояче — добави той и вдигна приветствена наздравица.
— Благодаря — каза Бекстрьом и вдигна чашата си, като същевременно взе дебелия кафяв плик, дискретно пъхнат под чинията му, и го премести на сигурно съхранение във вътрешния джоб на сакото си.
— Впрочем има нещо, за което се питах — добави Бекстрьом, тъй като си спомни за Марио и Роле.
— Целият съм в слух — отвърна домакинът му.
— Натъкнах се на стар познат, Марио Грималди, който явно е потенциален купувач на твоите защитени жилища.
— Кръстника — отвърна домакинът и кимна с лека усмивка. — Напълно разбирам какво имаш предвид и ако погледнеш в компютъра в службата си, той със сигурност ще ти каже, че сега е без пукната пара и напълно изкуфял.
— Кажи-речи — каза Бекстрьом. — А как е в действителност?
— Точно обратното — поясни домакинът на Бекстрьом и завъртя чашата си. — Освен това правил ми е някоя и друга услуга през годините. От онези, които не можеш да откажеш.