— От Ирак съм, така че моля господин комисаря да приеме пътуването като комплимент — отвърна шофьорът, усмихна се широко, поздрави Бекстрьом със свит юмрук и потегли.
„Вторниците са във всеки случай по-добри от понеделниците“, помисли си Бекстрьом, когато седна зад бюрото си, като остави червената лампа да свети, и взе чаша прясно сварено кафе в ръка. Освен това имаше една задача за вършене, даже беше крайно време, ако не искаше да изложи на риск обяда, който вече очакваше с нетърпение.
Той набра номера на началник-отдела за защита на животните. Комисар Луве Линдстрьом. Ако се съди по първото име и длъжността5, точно както всички останали стари вещици, без оглед на пола, които уронваха и престижа на професията, и свещената ѝ мисия.
— Бекстрьом — започна Бекстрьом, понеже така следваше да се представи, след като беше най-известният и уважаван полицай в страната.
— Радвам се да ви чуя — отвърна Линдстрьом. Наистина се радваше, съдейки по тона. — Разбирам защо звъните. С какво можем да ви помогнем? Ужасна е тази история, с която се забъркаха колегите ми от „Защита на животните“.
— Аха — каза Бекстрьом. — Въпросът е по-скоро какво аз мога да направя за вас.
— Какво искате да кажете?
— Ще бъда кратък — каза Бекстрьом. „Вече не се радва толкова“, помисли си той.
Първо описа извършителя. Възрастна, живееща сама жена, объркана старица, която вече беше с единия крак в гроба, а после премина към описанието на действието, което двамата колеги на Линдстром и техните двама приятели от областната управа бяха извършили.
— Четирима млади хора, които не са и на половината на нейната възраст, крещят и думкат по врата ѝ. Никой не носи униформа, всички са цивилни, и никой дори не опитва да покаже обикновена полицейска легитимация. Май не е толкова чудно, че ги е взела за банда обирджии на възрастни хора, които искат да проникнат в апартамента ѝ. Именно така тя схваща случващото се.
— Момент, моля, почакайте. Разбира се, че са показали легитимация. Колегите са се представили като полицаи. Няма никакво съмнение в това.
— Така ли — контрира Бекстрьом. — Откъде може да знаете?
— Може ли да изчакате секунда — помоли очевидно притеснената Линдстрьом.
— Разбира се — съгласи се Бекстрьом. „Става все по-добре и по-добре“, додаде наум.
— Простете за забавянето — извини се Линдстрьом пет минути по-късно. — Разговарях с двамата колеги, които са присъствали, и двамата потвърждават, че са показали легитимациите си. Така че, ако госпожа Линдерот твърди нещо друго, страхувам се, че лъже.
— Гледай ти — отвърна Бекстрьом. — Разкажете ми какво са направили? Когато са се легитимирали, имам предвид. Според колегата Бористрьом, Тумас Бористрьом, той задържал легитимацията си пред шпионката на вратата ѝ, като ясно обяснил, че са от полицията, и казал за какво идват. Другият колега, който също работа при нас, Будстрьом, Клаес Будстрьом, потвърждава, че станало точно така.
— През шпионката на вратата? Бористрьом показал легитимацията си през шпионката на вратата на госпожа Линдерот? Колегата Будстрьом потвърждава, че е било така?
— Да, както знаете, тези неща са стандартни във всички новопостроени блокове. Сградата, в която живее, е само на няколко години.
— В такъв случай, страхувам се, че имате проблем — продължи Бекстрьом.
— Проблем? Какво имате предвид?
— Всъщност госпожа Линдерот няма шпионка на вратата. Най-малкото, не функционира. Всички останали в блока явно имат, но не и тя. Когато от жилищната асоциация поставяли, тя отказала и понеже не искали да изпълнят молбата ѝ и да я махнат, тя настояла да я запушат, за да не може да се надзърта в апартамента ѝ. Както казах, започва да става малко особена, като повечето възрастни хора.
— Гледай ти. А вие бил ли сте там? На мястото, имам предвид.
— Да, за съжаление, е така — констатира Бекстрьом, без да се впуска в подробности. — Освен това имаме и свидетел. Свидетелката, която живее на същия етаж, е видяла цялата, така наречена акция и по някаква причина дава абсолютно същото описание, като възрастната Линдерот.
— Думи срещу думи, значи. Това всъщност казвате. Противопоставяте думи на други думи.
— Съжалявам — каза Бекстрьом. — Този път не е толкова просто. Без да визирам възможно разследване срещу колегите ви за провинение по служба, трябва да кажа, че този път е доста по-зле. Много зле всъщност, ако разбирате какво искам да кажа. Споменах ли впрочем, че звъня от мобилния си? Не са лоши тези машинки, имат и камера и микрофон с диктофон, ако схващате какво имам предвид. — „Дойде ли ти голям залъкът, глупачка такава“, помисли си той.
5
Името Луве (шв. Love) е шведското съответствие на немското Лудвиг (старонем. Hludowig), съставено от елементите hlud — „известен“ и wig — „воин“. — Б.пр.