Щом излезе на улицата, успя да хване свободно такси, което тъкмо потегляше.
— Накъде сте? — попита шофьорът и натисна таксиметъра.
— После ще уточним, просто да се махнем оттук — каза Бекстрьом и поклати подканящо глава. „Какво става със старата Швеция? — помисли си той. — Накъде отиваме?“
15
В сряда, 29 май, комисар Еверт Бекстрьом имаше възможността да бъде извън кабинета си почти през целия ден. Това на свой ред беше плод на внимателното планиране, защото предната вечер с помощта на мобилния си телефон натрака съобщението „работя вкъщи“ до единайсет сутринта, последвано от „конференция в управлението на полицията“, която започваше в един следобед. Иначе трябваше да иде и да кисне в кабинета, а сега имаше цялото време на света да си поспи по-дълго сутринта, после да обядва и да си полегне след това. Но ако не беше Росита Андершон-Триг, която явно го беше чакала цяла сутрин и кажи-речи се намъкна веднага щом той отвори вратата на кабинета си.
И ето я сега, седнала на стола за посетители. С влажни очи, кльощава, тъжна и безцветна.
— Слушам, Росита — каза Бекстрьом и кимна подканящо. — Явно е важно това, което ви тежи на сърцето.
Криминален инспектор Росита Андершон-Триг беше дошла, за да изрази недоволството си от начина, по който Бекстрьом ръководеше работата в отдела, и за по-сигурно си носеше лист с бележки в подкрепа на това, което мислеше да каже.
Първо, тя никак не харесвала снизходителното отношение към колегите от Отдела за защита на животните и техните важни задачи, израз на което Бекстрьом дал на оперативката в понеделник. В тази връзка тя искала още да изрази личното си мнение. Полицията посвещавала твърде много внимание на хората и така наречените им проблеми, което на свой ред рефлектирало върху всички невинни животни, и те, взети като цяло или поотделно, били постоянно подложени на непонятни страдания.
— Слушам, слушам — каза Бекстрьом. — Продължавайте, продължавайте. — Бекстрьом ѝ кимна окуражаващо. Усмихна се дружески и махна подканящо с дясната си ръка. „Ще трябва да приложа бекстрьомската объркваща стратегия, лесна работа“, помисли си той.
В началото Росита Андершон-Триг не можа да скрие изненадата си, но после пое дълбоко дъх и подхвана ново изречение. На второ място…
Мерките, които колегите от „Защита на животните“ са предприели въз основа на решението на областната управа, по нейното компетентно мнение са напълно основателни. Госпожа Линдерот е явно неподходяща за стопанин на животно. За разлика от началника си, тя отделила време за материалите, послужиш като основание за решението на областната управа, и прочела внимателно всичките шест сигнала, които свидетелката Фрида Фриденсдал подала до полицията през изминалата година. Между другото, и онази ужасяваща история, когато заекът за малко да бъде разкъсан от дакел, живеещ в блока, ако не била решителната намеса на господарката му, която предотвратила трагедията.
— Да, чувам ви — каза Бекстрьом и поклати тъжно глава. — Просто ужасно. Ужасно.
— Да, точно така, макар че не разбирам наистина…
— Трябва да знаете, че напълно споделям вашето разбиране — прекъсна я Бекстрьом и кимна подчертано.
— Значи, искате да кажете, че дакелът на Фриденсдал за малко щял да убие зайчето.
— Не, всъщност не искам да кажа това. Фриденсдал Няма дакел. Тъкмо затова тя напуснала „Приятели на животните“. В знак на протест срещу почти патологичния им интерес към котките, кучетата, конете и всички останали четириноги животни с козина, които съществуват само за да задоволяват чудатите нужди на господарите и господарките им. Това е причината тя и някои от другите членове да основат „Осмели се да защитиш най-малките ни приятели“.
— Радвам се да го чуя — каза Бекстрьом с дълбока въздишка на облекчение. — Радвам се да го чуя. Бях си помислил, че дакелът е на Фриденсдал.
— Не разбирам…
— Напълно споделям отношението ѝ, както вероятно разбирате — каза Бекстрьом. — Като малък израснах с кучета и котки и веднага щом се преместих, си взех мои, но животните, които заобичах, бяха други.
— Какви например? — Росита Андершон-Триг впери подозрителен поглед в него.
— Всякакви — отвърна Бекстрьом и махна с ръка. — Имал съм най-различни през годините. Имах златна рибка на име Егон например. Беше истински малък разбойник. Плуваше като дявол. В момента имам папагал, казва се Исак. В почивните дни не спираме да си говорим двамата. Дааа, много приятелчета си имах през годините. Имам още насекомо пръчка.