— Насекомо пръчка?
— Да, забележителни същества са. Кръстих го Тресчица. Какво ще кажете?
— Тресчица?
— Да — потвърди Бекстрьом. — Тресчица. Знаете ли? Напълно съм убеден, че той разбира какво казвам, когато говоря с него. Изглежда сякаш слуша, когато го наричам Тресчица. Обичам да го поставям на масата, когато закусвам сутрин. Той живее в една такава стъклена кутийка, сещате се. Така че трима живеем в апартамента, Исак. Тресчица и аз.
Отначало тя седя, без да продума почти минута. После започна да маха озадачено с ръце пред лицето си. Прочисти гърлото си няколко пъти, сякаш да си поеме дъх, преди да заговори отново.
— Чувам ви, Бекстрьом. Не вярвам да ме лъжете право в очите. Просто не се връзва с това, което казахте онзи ден на срещата.
— Какво искате да кажете? — попита Бекстрьом с невинно изражение.
— Ами ако не ме лъже паметта, казахте, че подалата сигналите, Фрида Фриденсдал, вижда призраци. Сега, на оперативката в понеделник.
— Не, разбрали сте ме погрешно — възрази Бекстрьом с раздразнение. — Съвършено погрешно съм схванал името на организацията ѝ. „Осмели се да защитиш най-малките ни приятели.“ Помислих, че е изоставила идеята за животните и вместо това ще защитава разни там нехранимайковци. И че затова е напуснала „Приятели на животните“. Независимо от онова лигавене с кучетата и котките.
— За какво говорите? Какви нехранимайковци?
— Ами за онези малки дяволчета, които само пръскат със спрей в метрото и късат краката на щурчетата. Разбирате ли какво имам предвид?
Беше съвсем очевидно, че въпросът беше болезнен за нея. Лицето ѝ заприлича на къщичка за птици и ако той беше продължил още малко, може би щеше да стане свидетел на чудо. За първи път в историята на човечеството очите на някого щяха да изхвръкнат от черепа му от чиста изненада.
— Знаете ли — добави Бекстрьом и вдигна дясната си ръка в почти повелителен жест, за да я възпре, преди да се е окопитила. — Нали познавате Кайса? Нашият полицейски началник. Кайса с плъха?
— Да, в една и съща организация сме, „Полицайки за животните“.
— Разбира се. Аз съм голям почитател на Кайса. Дори бих казал, че когато тя създаде новия ни отдел за защита на животните, това беше най-важната реформа в историята на шведската полиция.
— О, така ли мислите? По този въпрос сме на едно мнение.
— Разбира се. И освен това областният ни полицейски началник има интерес, който наистина споделям. Както и вие.
Определено знаете за голямата ѝ любов към плъховете?
Росита Андершон-Триг само кимна.
— Точно като мен — добави Бекстрьом, облегна се на стола си и вдигна ръце, сякаш искаше да прегърне целия свят.
— Обичам плъховете, откакто се помня — продължи той. — Плъховете и мишките. Големите плъхове, малките плъхове, японските голи плъхове, едни такива без козина, със сигурност ги знаете. Да не говорим за мишките, горските мишки, полските мишки, танцуващите мишки, както и обикновените къщни мишки, разбира се. — Бекстрьом свали ръце и се усмихна широко на посетителката си. „Даже и бръснатите плъхове — помисли си Бекстрьом.“ — Но не бихте отказали и „небесната вкусотия“ или пък някой друг деликатес, за който нито ти, нито приятелката ти Кайса си нямате ни най-малка представа — добави той.
— Та такива ми ти работи — продължи Бекстрьом, като наблягаше на всяка сричка, сключи ръце на коленете си и кимна почтително.
— А сега, така и така сте тук, има нещо, което ме занимава от доста време всъщност. Както сигурно знаете, планира се създаването на една позиция полицай по защита на животните тук във Вестерурт. Той също така ще държи връзка, ще работи съвместно с колегите от отдела в центъра. И знаете ли какво, Росита. Смятам, че вие сте идеалният човек за тази работа.
— Радвам се, че го казвате, Бекстрьом. Всъщност мислех да кандидатствам за тази позиция.
— Тогава ще говоря с нашия областен началник, първо това ще направя. Обещавам, имайте ми доверие.
— Благодаря, Бекстрьом. Благодаря. Дължа ви извинение. Явно съм ви разбрала съвсем погрешно…
— Забравете, забравете — каза Бекстрьом. — Анна Холт може да си има особености, но че ме слуша, го знам със сигурност. Неотдавна ми сподели, че мисли да си вземе котка. Нейният мъж работи в отдел „Убийства“ на Националната служба „Полиция“, така че тя през повечето време е сама. Имала нужда от някаква компания чисто и просто.
— И какъв съвет ѝ дадохте?