— Йени Рогерсон — представи се Йени. — Радвам се най-после да се запозная с най-добрия приятел на баща ми.
— Заповядай, седни, Йени — покани я Бекстрьом и посочи стола за посетители. „Не е възможно да си роднина на онзи грозен сатир — учуди се Бекстрьом. — Трябва да е скрита камера, някой се подиграва с мен“, предположи той.
Сега тя отново седеше там, полата ѝ повдигната до половината на бедрата, леко приведена, с водопада от руси коси, червените устни, белите зъби и дълбокото дефиле насред тежката гръд. Цялата тази прелест на ръка разстояние и всичко, което трябваше да направи, беше просто да се наведе и да я сграбчи, мина му през ума.
— Какво мога да правя за теб, Йени? — попита Бекстрьом. Облегна се на стола си и я удостои с усмивката си а ла Клинт Истууд. „Наполовина а ла Клинт Истууд, така че да не се хвърли в шпагат веднага“, рече си наум той.
Йени бе дошла за съвет относно задачата си, свързана с побоя пред двореца „Дротнингхолм“. Разследване, което, за съжаление, изглежда беше забуксувало. Анонимен подател на сигнала, жертва, която категорично отрича целия инцидент, а в деня преди да разговаря с Националната лаборатория по криминалистика, разбрала, че ще отнеме месец, преди да получи ДНК анализа.
— Какво да правя сега — попита Йени и въздъхна обезсърчена. — Няма дори свидетел, който да иска да говори с мен.
— Зарежи тая досада — посъветва я Бекстрьом. „Направи нещо съществено с живота си“, допълни наум той.
— Точно това си мислех и аз — съгласи се Йени. Освен това мислех да препратя цялото разследване на Службата за сигурност, за сведение.
— На Службата за сигурност ли? — Бекстрьом не можа да скрие изненадата си. — Че защо?
— Ами с оглед на онези специални инструкции, отнасящи се до нас тук във Вестерурт. Че Службата за сигурност искат копие за сведение относно случващото се в района, което може да има връзка с двора, краля или семейството му. Става въпрос за обичайните съображения за сигурност. И „Дротнингхолм“, и „Хага“ се намират в нашия район и ако съм прочела внимателно инструкциите, Службата за сигурност иска информация за всички дела, които имат географска или друга връзка с държавния глава и семейството му. Искат да знаят дори само някой да свие велосипед около двореца „Дротнингхолм“.
— Да, едва ли могат да се надяват на нещо по-добро — промълви Бекстрьом и въздъхна тежко. „Проклети мамини синчета“, отсече той. Кралят поне беше мъж на място. Нищо лошо не можеше да се каже за него. Логично заключение, като се съди по всичко, което той беше чел във вестниците през изминалата година.
— Добре — каза Йени и се усмихна отново. — Радвам се, че вие и аз сме съгласни. Че сме на едно мнение, искам да кажа.
„Само ако знаеше“, помисли си Бекстрьом.
— Има ли още нещо, с което мога да ти помогна? — попита Бекстрьом и кимна подчертано и мъжествено.
— Имам един въпрос, по-скоро от любопитство. Ако обещаете, че ще си остане между нас?
— Слушам — отвърна Бекстрьом. Наведе се напред, опря лакти на бюрото и сключи пръстите си като свод.
— Мислех си за Аника, колежката Аника Карлсон — каза Йени Рогерсон, като също се наведе и снижи глас. — Не че е… малко така, ако може така да се каже. — Йени обясни, като махна с лявата си ръка.
— Опитвала ли е да те задява? — попита Бекстрьом. „Войнстващата лесбийка лети ниско“, помисли си той.
— Така си мисля — каза Йени и се усмихна. — Не че се обиждам, но аз самата съм всъщност нормална, много нормална.
— Радвам се да го чуя — каза Бекстрьом и се усмихна. Пълна усмивка а ла Клинт Истууд този път, защото беше съвсем очевидно, че скоро ще дойде време да извади големия салам.
17
Чак в петък чу камбанения звън на свободата, отначало слаб, но с напредването на деня ставаше все по-силен и както обикновено, в този ден той бе на конференция. Да не спира да се развива професионално, беше от решаващо значение, ако човек иска да е осведомен и адекватен полицай, служител на обществото, достоен за това име, и той не пропускаше случай да подчертае тази естествена необходимост пред своите служители.
Дори в организацията, към която принадлежеше, бяха наясно, че това е главината на колелото на борбата с престъпността. Тъкмо конференциите и останалите форми на вътрешно обучение бяха безспорно най-бързо развиващата се дейност в полицията. Жаждата за знания в професията изглеждаше неутолима и самият Бекстрьом беше пример за околните.
Една от причините за това беше неговата придирчивост при избора на курсовете и конференциите, които да посети. Далеч нелесна задача, тъй като разнообразието беше почти безкрайно и включваше най-различни дисциплини и сфери на познание. Самият той предпочиташе петъчните конференции, провеждани извън ежедневното полицейско обкръжение, което можеше да е ограничаващо както за речта, така и за мисълта. Най-добре беше, ако до мястото се стигаше пеш от жилището му на „Кунгсхолмен“.
Също така нито да започват твърде рано, нито да свършват прекалено късно през деня, тъй като това можеше да се отрази зле както на приготовленията му за предстоящото придобиване на умения, така и на потребността след това, в усамотение, да може да осмисли процеса, част от който е бил до преди малко. Особено важно беше още накрая всички участници да имат достатъчно време да разговарят и да дискутират разискваното по-рано през деня. Работа в малки групи и особено когато всеки участник имаше да реши и представи редица писмени задачи, беше от друга страна нещо неприятно, което сериозно би могло да ограничи творчеството на участниците по различни начини.
По отношение на тези важни аспекти днешната конференция изглеждаше особено обещаваща. Голяма конферентна зала в центъра, недалеч от жилището му — времето в началото на лятото беше слънчево, — начало с кафе и среща в девет сутринта и накрая обща дискусия, като всичко се предвиждаше да приключи до три следобед, така че пристигащите от по-далеч участници да не се притесняват, че няма да могат да се приберат при семействата си преди полунощ.
Дори и темата на деня беше интересна — за истината, лъжата и езика на тялото, — тъй като беше насочена към следователите в полицията и особено към тези, които работят като водещи разпитите при разследване на тежки престъпления.
„Приляга ми идеално“, установи Бекстрьом доволно, когато още в девет и четвърт влезе във фоайето на голямата конферентна зала, за да започне усвояването на нови умения с чаша силно кафе и два кроасана.