Выбрать главу

„Този малък глупак ни предложи само брътвежи и мънкане — заключи наум Бекстрьом. — Ако седеше на разпит пред мен, първо щях да натрия плювалника ти със сапун, преди да те хвърля в затвора.“

После направиха пет минути почивка, за да се разтъпчат преди заключителното време за въпроси, и когато слушателите се завърнаха след обичайните двайсет минути, отново се възцари пълна тишина.

— Имате ли въпроси? — попита лекторът за трети път, като шареше с очи из публиката, преди да подхване ново изречение.

— От списъка с присъстващите се вижда, че имам удоволствието сред слушателите да са някои от най-опитните водещи разпити в страната. Забелязах, че комисар Еверт Бекстрьом е тук. — Професорът кимна любезно към Бекстрьом, който седеше най-отзад в залата.

„Кои ли са останалите? — запита се Бекстрьом, като също само кимна в отговор. — Какво, по дяволите, става с обяда?“ Въпрос, който впрочем изглежда занимаваше не само него, ако се съдеше по израженията на колегите.

— Би било интересно да споделите вашия опит, от бойното поле, така да се каже, що се отнася до езика на тялото като средство за разграничаване на истината от лъжата.

— Уви, не е толкова просто — отвърна Бекстрьом и кимна подчертано. — Значи, по този въпрос сме на едно мнение. Макар че някои неща човек научава с годините. Неща, които показват кога лъжат, имам предвид. — Бекстрьом кимна отново. Още по-подчертано този път, за да наблегне на току-що казаното.

— Някакви съвети? Ще ни споделите ли опита си, господин комисар?

— Да, лично аз разчитам на един знак, който работи безотказно. Стопроцентово доказателство, че лъжат.

— Извънредно интересно — каза професорът и поглед, на жадно Бекстрьом. — Не бихме ли могли да…

— Разбира се — прекъсна го Бекстрьом, като направи с ръка жест, призоваващ към внимание. — При условие обаче, че си остане между събралите се тук.

Професорът кимна нетърпеливо и ако се съдеше по мълчанието в залата, не само той беше нетърпелив.

— Носът — продължи Бекстрьом и за всеки случай посочи собствения си нос с цел да избегне недоразумения. — Носът им започва да расте, когато лъжат.

— Носът? Като на Пинокио? На Пинокио носът започва да расте, когато лъже.

— Именно — отвърна Бекстрьом, като наблегна на думата. — Неоспоримо е. Единственият ни сигурен знак, ако питате мен. И вие сте мислили за това, нали?

— Моля да ме извините, но…

— За носа им, че расте, когато лъжат — прекъсна го Бекстрьом. — Със собствените си очи съм го виждал, много пъти. Спомням си конкретен разпит, той беше убил обичната си съпруга и като последно сбогом я закопал в старо торище. Искал да спести разходите по погребението. Във всеки случай лъжеше толкова ужасно, че си помислих, спомням си, какъв късмет има, че не е настинал, понеже щеше да му трябва чаршаф, за да си издуха носа.

— Подигравате ми се, Бекстрьом — отвърна професорът с огорчено изражение. — Поднасяте ме, нали?

— Не разбирам как можете да го допуснете — отговори Бекстрьом и поклати глава. — Погледнете носа ми, ако не ми вярвате. Не е пораснал и милиметър, откакто отговорих на въпроса ви.

„Голям му дойде май залъкът на лапнишарана лектор“, помисли си Бекстрьом, когато излезе на улицата и пое курс към дългоочаквания обяд.

„Пинокио, ето, значи, как се казваше той, онова гейче от приказките, чийто нос пораства, щом излъже. В такъв случай Питър Пан трябва да е другият лапнишаран. Онзи, с крилата на гърба си“.

18

Следобеда той прекара по обичайния начин. Първо обилен обяд, после среща с полската си масажистка, госпожица Петък, на която бе попаднал по чиста случайност няколко месеца по-рано. Сградата, където тя провеждаше скромната си дейност, се намираше в квартала, в който живее и той, и след като на два пъти в една и съща седмица забеляза червенокосата бомба, която отключваше вратата и влизаше вътре, бързо схвана как стоят нещата.

Бекстрьом беше предпазлив генерал и очевидно беше направил необходимите проверки. Тъй като маса празноглави политици с помощта на разни там джофри, я в панталони, я в поли, бяха обявили извън закона единствената истинска любов, налична в този окаян свят и тези тежки времена, онази, за която най-пряко замесените вземаха и даваха своето от самото начало в свежи пари, той разговаря със стар колега от отдела за проституция в полицията в центъра. В професионалните кръгове той беше известен като Пеле Снуск и определено беше верният човек, с когото да говори Бекстрьом, за да е сигурен, че бъдещата му масажистка не фигурира в техния регистър на проститутките. Или че помещението ѝ не е в някой списък с подозрителни адреси и обичайни свърталища под наблюдение.