Пеле Снуск му беше дал зелена светлина. Нямаше никаква забележка в книжата му, а ако се появеше нещо, което да говори за обратното, той обещаваше да се обади незабавно. Бекстрьом му благодари за любезността и обичайната бутилка с малцово уиски беше вече на път.
Чак тогава той позвъни и записа час за лично посещение. Болки в раменете и ставите, които очевидно могат да споходят и началник като него, за съжаление, запълнен график и затова непосредствено преди да затвори в петък следобед, ако е възможно? Чуруликащ глас в другия край на телефонната линия и отличен резултат — директор Бекман се записа като последния клиент за деня.
Госпожица Петък се казваше в действителност Людмила, с формата на пясъчен часовник и червенокоса по рождение, за което на Бекстрьом бяха нужни само три посещения да го установи. В нейния случай определено ставаше въпрос за любов от пръв поглед, макар че тя положи всички усилия да го скрие.
По време на първото си посещение Бекстрьом, само с кърпа за ръце около бедрата си, започна лечението, като легна по корем, докато милата Людмила разхлабваше схванатите му мускули и стави. Тя месеше, натискаше и дърпаше, докато вдървеността от мускулите и ставите му се стече направо в големия салам и Бекстрьом се принуди да лежи известно време като ъгломер, преди да се обърне и да махне палатката от кръста си.
— А, охо — възкликна Людмила с ококорени очи, щом видя резултата върху предната страна от един обикновен масаж върху задната.
— Ами — каза Бекстрьом и я удостои с полуусмивка а ла Клинт Истууд — може да поработите и там.
„Любов от пръв поглед“, помисли си Бекстрьом, когато обу панталоните си след края на процедурата. Въпреки че всичко бе започнало с обикновен ръчен труд, който в случая изискваше двете ръце, изпълнението беше много компетентно.
Следващата седмица личната му госпожица Петък започна с една прегръдка и целувка по бузата веднага щом той прекрачи прага, за да завърши с първокласно изсмукване, което Бекстрьом възмезди с лихва още на следния петък. Първо той ѝ предложи „небесната вкусотия“, установи, че тя беше и естествено червенокоса, и истинска жена, а след това я остави да завърши със скоростна езда върху големия салам.
„Истинско младежко влюбване“, каза си Бекстрьом, докато за трети път от три седмици си обуваше панталоните в същата стая. Личната му госпожица Петък от няколко месеца насам винаги по този начин завършваше всяка седмица, посветена на работа в служба на правосъдието.
19
Безспорно това беше седмица, изпълнена с тежка работа, но вече бе дошла съботата, време за един обикновен воин като Бекстрьом да пъхне меча на правосъдието в ножницата и да се наслади на напълно заслужената си почивка. Беше също крайно време да разучи как стоят нещата с произхода на малката Йени, за да може по този начин да избегне нежелани изненади от кръвосмесителен характер. Ако ѝ позволеше да възседне големия салам, възнамеряваше все пак навреме да си гарантира, че нейният така наречен баща, криминален инспектор Ян Рогерсон, няма да се появи в близкото му обкръжение, макар и представляван от дъщеря си.
Достатъчно беше само да си го помисли, за да започнат да се появяват ужасяващи картини в съзнанието му. Независимо че часът беше само единайсет сутринта, той беше принуден да ги прогони с помощта на един малък спешен оросител, преди да събере достатъчно сили, да позвъни на Рогерсон и да предложи среща със закуска.
— Аз черпя първата бира, а ти можеш да поемеш втората — добави Бекстрьом щедро, така че печално известният консуматор на безплатна храна, Рогерсон, да не таи други идеи в главичката си.
Рогерсон счете, че идеята е чудесна, и дори предложи да идат в неговия квартален ресторант в Сьодер. Държаха го двама сърби, Марко и Янко. Сервираха отлично месо на скара, поддържаха разумни цени на всичко и тъй като знаеха с какво се занимава Рогерсон, той и гостите му можеха да разчитат на някоя и друга бира, която не се появяваше в сметката.
— Добри момчета са — обясни Рогерсон. — Поръчаш ли шейсет грама, можеш да разчиташ на осемдесет. Да го кажем без увъртане, куп привлекателни жени, които обикновено висят на бара, а от онези обичайни култургейове да не ти пука. Ако се случи да се появи някой по погрешка, Янко обикновено го изхвърля директно.