— И той ли е убит? — Бекстрьом погледна с очакване Ниеми.
— Определено — отвърна Ниеми и кимна.
— Няма ни най-малко съмнение в това — увери го Ернандес. — Само че на този са му прерязали гърлото.
„Съвсем очевидно е, че това е най-хубавият ден в живота ми“, установи Еверт Бекстрьом, когато четвърт час по-късно излезе от жилището на жертвата и се отправи към таксито, което вече го чакаше по-надолу по улицата.
21
Приблизително по същото време, когато комисар Еверт Бекстрьом напусна местопрестъплението на улица „Олстенсгатан“ в Брума и тръгна към полицейския участък в Сулна, за да се подготви за първата среща със следствената си група, главният прокурор Лиса Лам бе потърсена на домашния си телефон от най-висшестоящия си началник, главния прокурор на Стокхолм, който я уведоми, че я определя за водещ досъдебното производство по убийство, извършено преди най-много едно денонощие.
— Жертвата не е случаен човек, така да се каже — обясни главният прокурор и леко се покашля. — Става въпрос за адвокат Тумас Ериксон, който е бил убит в жилището си в Брума по някое време в неделя вечерта или през нощта. Така че жертвата ни е в известна степен позната от средствата за масова информация, което вие вероятно знаете — продължи главният прокурор и се покашля отново.
— Тумас Ериксон, този, когото вечерните вестници наричат любимия адвокат на мюсюлманската мафия? — Лиса Лам не можа да скрие изненадата си.
— Именно, тъкмо той — потвърди главният прокурор. — Както вероятно разбирате, може да се окаже и сложно, и доста неприятно, в зависимост от това къде попадаме в ситуацията. Така че, ако имате и най-малки съмнения, бих искал да кажете още сега. В този случай няма да е зле да назнача някого друг. — Главният прокурор се покашля за трети път.
— Не — отвърна Лиса Лам. — Всъщност с нетърпение го очаквам.
— Отлично — каза главният прокурор. — В случай че възникнат някакви проблеми, искам да се обадите направо на мен. Освен това искам да ме държите в течение относно развитието на нещата.
— Разбира се — съгласи се Лиса Лам.
„Адвокат Тумас Ериксон, дяволите да го вземат“, помисли си тя, когато затвори телефона.
„Полицейски район Вестерурт — разсъждаваше Лиса Лам. — Там има един, когото хем познавам, хем харесвам“. След това тя звънна на стария си познат, комисар Тойвонен, който бе началник на криминалния отдел на полицията във Вестерурт.
— Какво съвпадение — зарадва се Тойвонен. — Тъкмо си мислех за теб. Точно съставих следствената ти група и мога да те зарадвам, че получаваш пълно подкрепление съгласно УРТ-а, нали се сещаш, Указанията на Национална полиция за разследване на тежки престъпления, УРТ, както му казваме тук в участъка, така че моментът е повече от тържествен, макар че беше истински ад по отношение на всички списъци за отпуски, които разносвачите на папки ми тръснаха. Първата среща впрочем е след три часа. В дванайсет часа тук, в Сулна. Направих ти пропуск, на рецепцията е.
— Благодаря, след като съм водещ досъдебното производство, ако мога да си пожелая нещо.
— По тази точка обаче страхувам се, че ще те разочаровам — каза Тойвонен. Този път изкарахме особено тежката артилерия.
— И кой е това?
— Познатият на всички нас Еверт Бекстрьом. Тържествен момент, главният прокурор ще се срещне с човека, мъжа, легендата, макар че аз лично винаги съм бил малко несигурен по отношение на първа част от описанието.
— И какъв е той, тогава?
— Може да си представиш нещо като дим — каза Тойвонен и прозвуча много доволно. — Ако създава неприятности, няма да е зле да кажеш и обещавам да му влея малко разум. Правил съм го и преди, така че нямам никакви проблеми.
„Еверт Бекстрьом, все едно да хванеш направо бика за рогата“, помисли си Лиса Лам. След това тя позвъни на Анна Холт, която бе областен началник, шеф на полицейски район Вестерурт и най-висшестоящ началник на Бекстрьом.
— Очаквах, че ще позвъниш, и вече се досещам за какво искаш да говорим — каза Анна Холт веднага щом Лиса Лам се представи. — И така, предлагам да се срещнем при мен четвърт час, преди да се видиш с Бекстрьом.
— В дванайсет и петнайсет при теб, това за мен е много удобно — каза Лиса Лам.
— Отлично — отвърна Холт. — Благодаря, че се обади впрочем.
След това тя веднага затвори. „Нещата излизат от контрол“, заключи Лиса Лам и поклати глава.
22
— Заповядай, седни, Лиса — покани я Холт и кимна любезно към един от трите стола за посещение, които стояха от другата страна на голямото ѝ бюро.