— Добре дошла, Лиса — поздрави Аника Карлсон, кимна и се усмихна. — Сядай и се чувствай като у дома си — продължи тя и посочи един свободен стол пред другата тясна страна на масата.
— Благодаря — каза Лиса Лам и седна. — Съжалявам, че закъснях. Но не искам да ви преча — продължи тя. Усмихна се и кимна на присъстващите. — Продължете, моля, със…
— Добре — каза Бекстрьом отсечено. — Бъдете добре дошли.
„Десет минути на вятъра, понеже тя не може да си прецени времето“, помисли си Бекстрьом, а Аника Карлсон, войнстващата лесбийка на отдела, беше вече в настъпление. „Лиса Лам трябва да внимава да не падне в ноктите ѝ.“
— Петер Ниеми е началник на техническия отдел тук в Сулна — каза Бекстрьом и посочи с цяла ръка току-що споменатия. — Кажи ни обичайните кога, къде и как.
— Разбира се — отвърна Ниеми. — Въпреки че има много резерви, тъй като са изминали само осем часа, откакто аз и колегата Ернандес работим по случая, ситуацията към момента е следната:
Времето на извършването на престъплението е приблизително десет и петнайсет снощи. Мястото на извършването на престъплението най-вероятно е салонът на втория етаж в къщата на жертвата на улица „Олстенсгатан“. Причината за смъртта, според предварителното заключение на съдебния лекар, са удари с тъп предмет по главата и шията, от които вероятно е изпаднал в безсъзнание мигновено и вследствие на които е умрял в рамките на около минута.
— И защо да вярваме на това? — попита Бекстрьом и потъна още по-дълбоко в стола си.
По няколко причини, според Петер Ниеми, и ако сега се проследят събитията по ред, започвайки от началния момент, ще се види, че има четири основни такива.
Жертвата им, изглежда, е човек, много загрижел за личната си безопасност. В къщата има детектори за движение, камери и аларма срещу взлом, освен това цялостна алармена защита, като всички прозорци и врати са с датчици.
— Ето тук е входът на къщата — поясни Ниеми. Натисна клавиш на компютъра си и показа снимка на външната врата, която се изобрази на големия монитор, разположен на тясната стена на стаята. — Няма следи от проникване и цялостната алармена защита е била включена цялата неделя, до две минути преди девет вечерта, когато някой я изключва, най-вероятно самият Ериксон, ако се питате, изключва алармата на външната врата и пуска вътре един или повече посетители.
— Две минути преди девет — повтори Ниеми. — Тогава му идват гости и това е първият ни отправен момент.
В десет без двайсет „SOS Тревога“ засича разговор, който изхожда от мобилния телефон на жертвата. Повикването е прекъснато след минута, без да се установи контакт с търсеното лице.
— В „SOS Тревога“ не правят нищо по-специално по отношение на това повикване, като обяснението е, че повече от половината приети разговори са грешни включвания, а други двайсет процента са нещо, което наричат тихи повиквания, т.е. човек така и не се свързва с този, на когото звъни. Реагират на тях само когато има основание да се смята, че този, който звъни, се намира в бедствено положение, но по някакви причини не може да говори. В настоящия случай обаче не предприемат нищо. В същото време има много основания да се счита, че именно в този момент Ериксон звъни за помощ, но бива убит, преди да успее да каже нещо. Десет без двайсет, четирийсет и две минути след като е пуснал вътре един, двама или повече посетители — заключи Ниеми.
В шест сутринта, точно осем часа по-късно, съдебният лекар пристигна на местопрестъплението, за да направи предварителен оглед на трупа. Жертвата била с напълно вкочанено лице и врат и с оглед на температурата в къщата, лекарят заключи, че смъртта трябва да е настъпила най-малко шест часа по-рано, някъде преди полунощ в неделя вечерта.
— Когато той пристигнал на мястото, не знаехме за обаждането на Ериксон за помощ, което той е направил в десет без двайсет, така че аз му се обадих един час по-късно и му казах за това — обясни Ниеми. — Той прие времето като напълно възможно. Че това е моментът, в който Ериксон може да е бил убит следователно.
— Десет без двайсет в неделя вечерта — обобщи Бекстрьом. „Ниеми не е съвсем тъп, въпреки че трябва да е най-малко наполовина финландец“, отсъди наум.
— Има ли още нещо? — попита Бекстрьом.