— Да. Изглежда са звънели много пъти същата вечер, в „SOS Тревога“ имам предвид. Между десет и петнайсет и единайсет и пет трима от съседите на Ериксон звънели, за да се оплачат, че кучето му тича по терасата на къщата и лае като лудо. Ериксон имал куче. Ротвайлер, истински звяр, ако някой от вас не знае.
— И какво са направили тогава? — попита Бекстрьом, макар че се досещаше за отговора.
— Нищо не са направили — отговори Ниеми. — „Нямахме автомобили, които да изпратим“, чисто и просто. После, изглежда, нещата са се успокоили до малко след два часа през нощта, защото тогава псето го хващат бесните. Започва да ръмжи и вие и когато съсед номер четири звъни, като хем отказва да се предаде, хем разказва на колегата от централата кой живее в къщата с лаещото куче, тогава, изглежда, сигналът хванал димиш. Изпращат кола, която пристига на място двайсет минути по-късно. Колегите звънят на външната врата, но никой не отговаря, натискат бравата и тъй като не е заключена, влизат вътре и много бързо намират Ериксон в горния салон, както виждате тук — каза Ниеми и показа снимка, на която се виждаше обляната в кръв жертва да лежи по корем пред бюрото си.
— Да, а после нещата се развиват както обикновено. Аз и Ернандес пристигаме на мястото след малко повече от час, в четири и половина сутринта, и това е всичко. Ако някой има въпроси, заповядайте — добави Ниеми, като същевременно махна снимката на жертвата.
— Да, аз имам един — каза криминален инспектор Росита Андершон-Триг, като вдигна ръка. — Мисля всъщност, че това, което разказвате, е много, много странно. Пълна мистерия, ако ме питате.
„На кого ли ще му дойде наум да те пита“, помисли си Бекстрьом.
— Кажете — каза Бекстрьом меко. — Какво имате предвид, Росита?
— Поведението на кучето — отговори Андершон-Триг. — Защо кучето не лае?
— Поправете ме, ако греша — намеси се Бекстрьом, — но ако правилно съм разбирал, то лае бясно половината нощ.
„Вещицата е напълно изкукуригала и е крайно време за сериозен разговор с Холт по повод обещанието да я разкара“, припомни си той.
— Значи, трябва да ви поправя — каза Андершон-Триг остро. — На кучето всъщност не му се чува гласът цели три часа от единайсет до два през нощта, а това не е нормално поведение за ротвайлер, чийто стопанин са убили.
— Знаете ли какво, Росита — намеси се Бекстрьом и се усмихна мило. — Бих искал да проучите много внимателно въпроса с кучето, за да можем да се върнем към него по-късно. Да имаме експерт на разположение ни дава усещане за сигурност.
— Ниеми — продължи Бекстрьом. — Местопрестъплението. Какво знаем за него?
По всяка вероятност е мястото, където тяхната жертва на убийството лежеше. До бюрото си в горния салон.
Имаше наистина някои неясноти, но той смяташе да изчака с тях, докато съдебният лекар не се произнесе.
— И кога можем да получим заключение от него? — попита Аника Карлсон.
— Той обеща да направи аутопсията довечера, така че се надяваме да получим предварителното заключение утре — отговори Ниеми. — За окончателното обаче ще трябва към седмица.
— Ще трябва да го приемем — отвърна Бекстрьом щедро. — Дали можем да изчистим тази част, Петер? Какво знаем за причината за смъртта? И по този пункт имаше някои въпросителни, заради които окончателният отговор бе напълно възможно да се отложи, докато съдебният лекар не се произнесеше.
— Удар с тъп предмет по главата, това мога да кажа сега — отвърна Ниеми. — По всичко личи, че е така.
— Добре — отвърна Бекстрьом. — Ако трябва да обобщим, имаме убийство, извършено приблизително в десет без четвърт снощи, в горния салон в жилището на жертвата, където е бил убит от удар с тъп предмет по главата. Аника, би ли се погрижила тези, които ще обикалят по къщите в района, незабавно да получат информацията, за сведение. Без, естествено, да я изпяват на всеки, с когото говорят.
— Разбира се — отвърна Аника Карлсон. — Ще се погрижа…
— Не забравяй да кажеш да попитат и за кучето, защо е мълчало три часа, ако е мълчало, може да е виело и скимтяло, искам да кажа — прекъсна я Андершон-Триг.
— Разбира се — отвърна Аника Карлсон и въздъхна леко. — Чух какво каза, Росита.
— Чудесно — каза Бекстрьом тактично. — Сега предлагам пет минути почивка, преди ти, Петер, да ни разкажеш за онзи другия труп, който сте открили на терасата. „Дойде ли ти голям залъкът, фашизирана защитничка на животните“, каза си Бекстрьом. Явно, не само на нея, ако се съди по израженията на останалите присъстващи.
24
„Трябва да е нов рекорд за петминутна почивка“, помисли си Бекстрьом, когато той последен седна на мястото си точно след определеното време.