— И така — каза Бекстрьом и се усмихна приветливо. — Крайно време е за жертва номера две, Петер.
— Да — съгласи се Петер Ниеми. — Страхувам се, че гледката няма да е никак приятна.
След това той натисна копчето и на екрана се появи снимката на мъртъв ротвайлер, който лежеше на терасата пред салона на горния етаж, на десет метра от мястото, където господарят му вероятно е бил убит.
— На псето явно са му прерязали гърлото — заключи Ниеми и посочи зейналата рана на гърлото и полукръга от кръв, с която беше изпръскан светлият дървен под на терасата.
— И кога са го направили? — попита Бекстрьом.
— Ако позвъняването на „SOS Тревога“ е вярно определено, значи, трябва да е в два през нощта…
— Четири часа след като господарят му хвърлил топа, странно — заключи Бекстрьом.
— Да — съгласи се Ниеми. — Този случай, изглежда, няма да е от най-лесните. Изпратихме псето във ветеринарномедицинския, ако някой се пита. Освен това открихме остатъци от текстил в устата му. Нишки и едно по-голямо парче от плат, което според мен е от дънки.
— Изглежда е ухапало разбойника по крака — каза Бекстрьом, опря лакти на масата и оформи с пръстите си свод — Има ли още нещо интересно, което да ни споделиш?
Предимно странни неща, според Ниеми. Адвокат, на когото разбиват главата с тъп предмет, кучето му, чието гърлото прерязват повече от четири часа по-късно, и освен това — сякаш всичко дотук не е повече от достатъчно — дадени са поне два изстрела в салона на горния етаж.
Ниеми показа нови снимки, на които се виждаше дупката от куршума в тавана над бюрото и отвора в облегалката на дивана. Завърши с близък план на двата сплескани куршума, поставени върху лист бяла хартия на бюрото на жертвата, за да се получи колкото е възможно по-добро изображение.
— Ето и куршумите — заключи Ниеми. — Смятам, че са от едно и също оръжие. Във всеки случай са един калибър, 22, а са и от един вид. Обикновени оловни куршуми. Не намерихме гилзи, което говори за револвер, и вероятно жертвата е стреляла, понеже открихме следи от барут по дясната му ръка и по долната част на ръкава на ризата му. Впрочем той има лиценз за един револвер калибър 22. Да се използва при лов на животно в бърлогата му или за убиване на диво животно, хванато в капан. Имаше лицензи за шест различни ловни оръжия. Две спортни карабини, три ловджийски пушки и току-що споменатия револвер. Има шкаф за оръжие долу в мазето, но тъй като е заключен, този въпрос ще изчака.
— Но ние не намерихме револвер — каза Бекстрьом.
— Не още — отвърна Ниеми и поклати глава. — Едва започнахме претърсването и май ще се занимаваме с това цялата седмица. Огромна е бараката, в която е живеел. Първият етаж е почти двеста и петдесет квадратни метра, вторият е сто и петдесет квадрата плюс една тераса от сто. Най-долу в мазето има голям гараж, освен това фитнес зала, сауна, билярдна стая, изба, перално помещение и склад. Що се отнася до търсенето на вещи, в самото начало сме.
Никакъв тъп предмет и никакъв револвер. Затова пък са намерени куп други неща, според Ниеми. В най-горното чекмедже на бюрото има дебел кафяв плик, който се оказа, че съдържа деветстотин шейсет и две хиляди шведски крони в банкноти по хиляда, разделени на пачки по десет, с ластиче около всяка пачка. Върху бюрото имаше старомодна и доста използвана шарена носна кърпа с петна от кръв и сополи. Имаше и наполовина пълна кристална гарафа с уиски и почти празна чаша, само малко на дъното. За по-точното значение на тези находки Ниеми още не е могъл да мисли. Затова пък има нещо друго, което привлече вниманието му.
— Има още една чаша — заяви Ниеми и показа още една снимка. — Намира се на холната масичка в ъгъла, там, където е попаднал куршумът в облегалката на дивана. Ако начертаете права линия между чашата и гарафата на бюрото и куршума в облегалката на дивана… чашата на холната масичка се пада на същата линия… само че около метър по-нататък… пред дупката от куршума в облегалката на дивана… и ако приемем, че този, който пие от чашата, е седнал, което е обичайно при такива дейности… значи е имало голям риск той или тя да бъдат улучени в горната част на тялото или в главата… което обаче явно не е станало, ако се съди по следите…
— Човекът на дивана вече не е седял там — предположи Аника Карлсон. — Той или тя вече са се били махнали оттам.
— Не, почти сигурен съм, че той… или тя… са седели на дивана, но не са били улучени. Причината да мисля така са следите, които установихме на ето тази възглавница — поясни Ниеми и показа нова снимка, близък план на една възглавница за диван.