— Забележете по-тъмното петно на възглавницата, приблизително там, където би следвало да се намират задните части на седящия на дивана — продължи Ниеми и показа снимка на възглавницата.
— Който е седял там, се е насрал, когато са засвистели куршумите край ушите му — заключи Бекстрьом. „Ето какво се случва с бандита“, допълни наум той. Насира се, когато един адвокат педал започне да стреля по него. Той лично би извадил малкия Сиге и би уредил сметката с двоен шведски откуп.
— Следи както от изпражнения, така и от урина — съгласи се Ниеми и кимна утвърдително. — Не за първи път се случва такова нещо, ако ме питате. — Ниеми се усмихна любезно и махна снимката от стената.
— Някакви въпроси? — попита той.
— Да оставим това за по-късно, когато ще знаем малко повече — прекъсна го Бекстрьом, за да предотврати маса ненужно бръщолевене.
— Аника, ако правилно съм разбрал, има по-належащи въпроси, с които да се заемем — продължи той и по някаква причина погледна към техния прокурор и водещ досъдебното производство, Лиса Лам.
— Претърсването на жилището на Ериксон не е никакъв проблем — заяви Лиса Лам и поклати глава. — Нито пък компютъра му, като се има предвид, че се намираше в жилището му и беше включен. Остава адвокатската фирма, където може да е по-сложно, както вероятно разбирате. За момента реших да запечатам стаята на Ериксон. След два часа ще се срещна с партньорите му, за да обсъдим как да процедираме при евентуални допълнителни мерки.
„По дяволите“, отсече наум Бекстрьом.
— Някой да има други въпроси? — попита Бекстрьом и въздъхна леко.
После всичко се разви както винаги става, въпроси, разсъждения и обичайното бърборене, докато му писна, вдигна дясната си ръка и сложи точка на първото заседание на настоящата си следствена група.
— Достатъчно говорихме — отсече Бекстрьом. — На работа. Погрижете се да хванете негодниците, които са го извършили. Ще си бъбрим, когато ги вкараме в пандиза.
25
„Трябва да хапна — рече си Бекстрьом. — Обилен обяд, порядъчно питие и една голяма и много студена бира. След това ще ми трябва спокойствие, за да мога да мисля.“ И тъй като часът вече минаваше два и половина следобед и кръвната му захар в момента се намираше на нивото на ръчно шитите му италиански обувки, беше крайно време.
Най-близкият му човек, Аника Карлсон, седеше зад бюрото си в тяхната съвещателна зала и потвърждаваше доказания си капацитет за едновременно извършване на няколко дейности, като ядеше салата от пластмасова кутия, пишеше на компютъра си и същевременно кимаше на Бекстрьом.
— Водещият разследването мисли да излезе за обяд — заключи тя и се усмихна.
— Мислех да се поразходя — отговори Бекстрьом. — Да хапна и да помисля на спокойствие.
— Мислеше да се поразходиш? Сега вече наистина се притесних. Да не би да се разболяваш?
— Не — отвърна Бекстрьом и поклати глава. — Просто имам нужда от спокойствие, за да помисля.
„Първият истински летен ден“, установи Бекстрьом, когато излезе на улицата, но преди да напусне полицейския участък, се върна в кабинета, за да вземе слънчевите си очила. Личните му очила за разузнаване, които обикновено изваждаше с идването на лятото веднага щом слънчевите лъчи освободяха достатъчно женска кожа, която да си струваше неудобството. Очилата му за разузнаване със стоманена рамка, чиито черни огледални стъкла не позволяваха да бъде объркан с обикновените бройкаджии, които плъзваха по това време на годината и точеха лиги върху лекьосаните си тениски, докато търсеха материал за болните си фантазии.
Не и Еверт Бекстрьом. В жълт ленен костюм и тъмни слънчеви очила, извън всяко подозрение за низки подбуди, той вървеше необезпокояван по улицата надолу от участъка. Мина напряко през търговския център в Сулна, после сви покрай стадиона в Росунда и половин час по-късно влезе в една от любимите си кръчми във Филмовия град.
По пътя имаше доста за гледане, така че дори не се сети за последното си разследване. „Всяко нещо с времето си“, помисли си Бекстрьом. Той определено беше и небрежно-елегантен, и самоуверен и изтънчен, известен от криминалните програми по телевизията, със собствен клуб от почитатели в мрежата, а освен това и отговорът на тайните мечти на всяка жена. Но всичко това, което се явяваше негово наследство в живота, беше само едната страна на личността му. Той беше и наблюдател, който стоеше високо над дребните човешки боричкания, на които по-елементарното му обкръжение изглежда посвещаваше основната част от живота си. „Всяко нещо с времето си, а ти си и малко нещо философ, Бекстрьом“, повтори си той, когато седна на обичайната си маса, докато съдържателят го обграждаше с обичайното внимание и незабавно постави една достатъчно голяма и много студена бира пред него.