— Добре дошъл, Бекстрьом — поздрави той. — Какво ще каже господин комисарят за един голям бифтек на скара със сос „Беарнез“ и пържени картофи с коричка? Без салата.
— Звучи великолепно — отвърна Бекстрьом. — Заедно с обичайната малка чаша вода с достатъчно голяма, пълна с вода гарафа до нея.
— Разбира се, непременно — съгласи се съдържателят и кимна разбиращо.
После той започна да се храни необезпокояван, докато животът не се завърна в него. Тогава отново се почувства както обикновено. Към края на заседанието, докато служителите му досадно дърдореха по повод всички идеи и предложения относно разследването, които се бяха родили в главите им, той почувства лека умора, както и силна нужда от усамотяване и размишление. Много приличаше на обичайното усещане, появяващо се след като големият салам беше получил своето и той желаеше само да го оставят на мира, а не някоя неукротима, непозната млада дама, лежаща до него в голямото му легло от „Хестенс“, да започне да се катери отгоре му.
„Животът се връща“, помисли си Бекстрьом, вдигна чашката и я пресуши до капка.
По време на кафето собственикът на заведението дойде и седна на масата. Той беше запален поддръжник на АИК, какъвто ставаше и Бекстрьом веднага щом влезете в кръчмата, и новината явно бързо се беше разнесла. Полицейската легенда на Сулна разследваше убийството на един от заклетите врагове на клуба.
— Знаеш, че негодникът беше в управлението на „Юргорден“, нали? Ако говорим за мотив за престъплението.
— Зная — отвърна Бекстрьом. — Зная, направо звучи като основание за освобождаване от наказание за този, който го е направил, ако питаш мен.
След това той взе такси обратно до работа, спря по пътя и си купи още таблетки за гърло, за да предотврати лошите слухове, и едва се бе отпуснал в стола си и качил уморените си крака на бюрото, когато на вратата се почука. Неговата малка Йени, екипирана с миниатюрно червено горно боди и много широка усмивка, която приканваше към разговор на четири очи.
— Дали имате пет минути, шефе?
— Разбира се, заповядай, сядай, Йени — покани я Бекстрьом и направи жест към стола за посетители.
„Животът се върна“, повтори си той и само след секунда размишление реши да сложи очилата си отново.
26
— С какво мога да ти помогна, Йени? — попита Бекстрьом, като за по-сигурно качи десния си крак върху левия, в случай че големият салам се раздвижи.
— Имам идея, която реших да споделя с вас — отвърна Йени. Усмихна се отново, наведе се напред и протегна един лист хартия.
— А, добре — каза Бекстрьом. Пое го и зачете. Три реда ръкописен текст, заоблен и красив момичешки почерк, точно както той се бе надявал по отношение на малките подробности и ето че големият салам вече се оживи.
— Четете, шефе, четете. — Йени посочи листа и кимна с нетърпение.
— Неделя, 19 май. Барон ударен с тръжен каталог. Вторник, 21 май. Заек поставен под грижи поради немарливо отношение към него. Неделя, 2 юни. Адвокат бива убит — прочете Бекстрьом на висок глас и с нарастваща изненада. „Какво, по дяволите, е това тук?“, зачуди се той.
— И вие ли мислите като мен? — попита Йени и се наклони още мъничко напред. Изглеждаше развълнувана, а гърдите ѝ се повдигаха.
— Не съм съвсем сигурен — отвърна Бекстрьом и поклати глава. — Разкажи ми, слушам.
— Тази идея ми дойде по време на заседанието. Ей така, внезапно, запитах се горе-долу колко чести са подобните случаи? После се сетих за трите златни правила, които важат при провеждането на разследване на убийство… първо, да се приеме ситуацията… второ, да не се усложнява ненужно… и трето… и точно тогава ми просветна на заседанието… да не се приема случайността.
— Аха — отвърна Бекстрьом. — Моля за извинение, но аз…
— Мисълта ми е колко често има три такива случая само за една седмица? В един и същ полицейски район, при това? Искам да кажа, че да е чиста случайност, е статистически невъзможно, като се отчете колко са необичайни. Всеки един от тях. Всъщност влязох в мрежата и проверих. Знаете ли, шефе, откога не е убиван адвокат в страната?
— Не — отвърна Бекстрьом. — За съжаление, не се случва всеки ден, ако питаш мен, но…