— Повече от петдесет години, откакто се е случило предишния път. Станало е в Норланд впрочем във връзка с процес в районния съд. Една от страните застреляла адвоката на противната страна. Точно адвокатите трябва да са сред най-редките жертви на убийства тук в Швеция… и да вземем случая със заека, когото са поставили под грижи… никога не съм чувала за подобен случай през целия ми живот… и после удрянето с тръжния каталог.
— Слушам — отвърна Бекстрьом. „За какво, по дяволите, говори тя?“, запита се наум.
— Вие сте разследвали насилствени престъпления през целия си живот, шефе — каза Йени. — Колко пъти сте имали случай, при който барон е ударен с тръжен каталог? Пред двореца, където живее кралят, при това.
— Никога — подчертано изрече Бекстрьом и поклати глава. — Ако питате мен, това е първият път в историята на шведската криминалистика, когато нещо подобно се случва.
— Именно — каза Йени. — Точно това беше мисълта ми.
— Чух какво каза, Йени, но все още не схващам…
— Не може да е случайно — прекъсна го Йени и го погледна сериозно.
— Не е случайно?
— Не — поклати глава Йени. — Не може да е случайно. Трябва да има връзка между тези три събития. Това е единствената възможност според мен. Първото води към второто, което води към третото. И открием ли тази връзка, разрешили сме всичко. Кой е убил Ериксон и всичко останало в това отношение, и за заека, и за тръжния каталог.
— Така ли мислиш? — запита Бекстрьом. — Така ли мислиш — повтори той, тъй като мислите му бяха вече тръгнали в друга посока. „Каквото и да говорим за Рогерсон — помисли си Бекстрьом, — той определено е способен полицаи, който няма нужда да мисли с циците си и който не може да е баща на тази малка следователка. Не и с неговия външен вид и с нейната глава, а освен това какъв късмет, че Рогерсон няма цици.“
— Знаех, че ще схванете точно мисълта ми. Именно за това си рекох, най-добре да отида направо при шефа и не шах нито дума на останалите.
— Много разумно от твоя страна — каза Бекстрьом. — Много разумно — повтори той за по-сигурно. — Нека само да проверя дали съм те разбрал правилно.
— Искате ли да запиша? — попита Йени, протегна се напред и взе обратно листа, който му беше дала.
— Разбира се — каза Бекстрьом. — Ако правилно съм те разбрал, като начало имаме неизвестен извършител, който натупва някакъв благороден задник с тръжен каталог, което на свой ред води до това, че два дни по-късно поставят под грижи заек, взет от възрастна дама с известни проблеми с паметта, ако мога така да се изразя, което води до това, че един или повече неизвестни извършители едва четиринайсет дни по-късно убиват адвокат Ериксон.
— Да, горе-долу така. Зная, че звучи невероятно странно, но съм сто процента сигурна, че трябва да има връзка. Става въпрос да не приемаме случайността.
— Интересно — каза Бекстрьом. — Заслужава си да се поразровим. — „Малката Йени трябва да е феноменална за таковане — помисли си той. — Ама при тая глава на малката Йени, госпожица Петък е направо Нобелова лауреатка, като при това е и отличничка по отношение на правенето на двугърбия звяр.“
— Знаех, че ще схванете точно какво…
— Естествено, разбира се — каза Бекстрьом в желанието си да я възпре. — Знаеш ли, Йени…
— Слушам, шефе.
— Ще докладваш само на мен. Нито дума за това на никого от останалите.
— Благодаря, шефе — отвърна Йени. — Обещавам, че няма да ви разочаровам.
— Чудесно — каза Бекстрьом и се усмихна любезно. „Така няма да ми се наложи да науча, че Патицата Карлсон7 те е завлякла на рецепцията, за да приемаш пристигащата поща“, помисли си той.
27
Обикалянето от врата на врата в района започна още в седем сутринта. То продължи през целия ден, но най-резултатно беше сутринта и вечерта, нещо нормално, в случай че работата ти е да чукаш по вратите в жилищните райони. Сутринта и вечерта беше най-добре. Когато живеещите там не бяха на работните си места и децата им не бяха на училище, което човек дори не беше нужно да е полицай, за да съобрази.
Районът, в който адвокат Тумас Ериксон живееше, предлагаше още едно голямо предимство за всеки сериозен, обикалящ по къщите полицай. По-голямата част от съседите на жертвата бяха собственици на кучета, което означаваше, че прекарват значително повече време на открито от гражданите без кучета и освен това ходеха по такива места и в такова време, които често представляваха интерес при разследването на престъпления. Особено когато ставаше дума за такова престъпление, извършено срещу съседа им, адвокат Тумас Ериксон.
7
Героят нарича Аника (шв. Annika) с галеното Анкан (Ankan), което звучи като съществ. име „ankan“ със значение „патица“. — Б.пр.