30
Петък, 31 май, два дни преди убийството на адвоката Тумас Ериксон, Йени Рогерсон направи това, което началникът ѝ Еверт Бекстрьом бе заръчал да направи, и приключи дванайсет дни по-рано разследването на така наречения малтретиран барон Ханс Улрик фон Комер на паркинга пред двореца „Дротнингхолм“.
След това тя пъхна всички документи в плик — решението на Бекстрьом за прекратяване на случая, собственото ѝ разследване на случая, анонимния сигнал в оригинал и изцапания с кръв тръжен каталог — за по-нататъшно придвижване към дирекцията на полицията в Кунгсхолмен и отдела за защита на личността в Шведската служба за сигурност. Към всички „за сведение“ в съответствие с инструкциите, които към момента бяха в сила за полицията във Вестерурт, и в понеделник сутринта, на 3 юни, дебелият плик лежеше на бюрото на криминалния комисар Дан Андершон, в купчината с новопристигналата поща.
Дан Андершон беше на четирийсет и пет години, женен за три години по-млада жена и работеше като цивилен следовател в областната криминална полиция в Стокхолм. Те имаха три деца, всичките момчета на училищна възраст, и цялото семейство Андершон живееше в къща на островите в Меларен, на двайсетина километра от Стокхолм. Преобладаващото мнозинство от съседите им работеха като полицаи, учители, в спасителната служба или здравеопазването и ако трябва да бъде описан в онзи шаблонен социологически смисъл, Дан Андершон беше типичен полицай на средна възраст, на така наречения среден началнически пост, работещ в Стокхолм.
В професионално отношение, това, което вълнуваше неговите началници и което те оценяваха, а и което другарите му в работата отбелязваха с повече или по-малко смесени чувства, той бе известен като лоялен, мълчалив, работлив и способен. Но най-вече мълчалив.
Дан Андершон работеше като полицай от почти двайсет и пет години, през цялото време в Стокхолм, а от осем години беше началник на онази група от отдела за защита на личността в Шведската служба за сигурност, която се занимаваше с анализиране на картината на заплахата. Отделът, който имаше задължение да защитава кралското семейство, правителството и всички останали високопоставени лица със съпоставим ранг, които в зависимост от различни обстоятелства поне временно можеха да имат нужда от услугите му. На разговорен език, а също така и в сградата, където той работеше, въпросният отдел беше известен като „телохранителите“, въпреки че от по-голямата част от работещите там не се очакваше да успеят да стрелят първи, нито пък в най-лошия случай да препречат със собственото си тяло куршума, предназначен за обекта на стрелбата.
В понеделник, 3 юни, Дан Андершон влезе в кабинета си едва след обяд и след една сутрин, преминала в срещи. Щом забеляза дебелия плик, който полицията от Вестерурт беше изпратила за сведение, веднага си помисли да помоли секретарката да се погрижи за всичко, без да си прави труда да преценява колко спешно беше.
Но тъй като той беше именно той, а не някой друг, направи точно обратното. С иронична усмивка забеляза резолюцията на колегата Бекстрьом, прочете анонимния сигнал, въздъхна за първи път, разлисти тръжния каталог, без дори да помисли да си сложи гумени ръкавици, и накрая прочете доклада от разследването по случая от криминален инспектор Йени Рогерсон. По време на четенето на всичко споменато той въздъхна повече от един път.
„Йени Рогерсон — предположи Дан Андершон. — Най-вероятно някое от онези глуповати деца на бедствието Ян Рогерсон, които упорстват на всяка цена да стават полицаи като татко, а точно това в случая, изглежда, работи при Еверт Бекстрьом.“ Дъщеря на същия Ян Рогерсон от Националната следствена служба, който, когото и да попитате в бранша, твърди, че е единственият приятел на Еверт Бекстрьом в организация, в която работят поне двайсет хиляди полицаи. „Доста странно съвпадение“, помисли си Дан Андершон и въздъхна за последен път, преди да започне да пълни служебната си чанта с всички документи, необходими му за следващото заседание.
Седмиците преди националния празник означаваха напрегната работа за комисар Андершон и най-близките му колеги. На шведския национален празник, 6 юни, всичките високопоставени особи от кралския двор и правителството, обект на тяхната защита, бяха ангажирани в различни публични изяви, а самият ден беше критичен според разбиранията и опита, който управляваше работата им. Отлична възможност за засилване на всички проявления на чувства, свързани с Швеция и онези, които живееха там. Ден с висока символна стойност, независимо от посоката, в която поемат чувствата.