Ара Дости направи обратен завой пред къщата, където остави клиента си, и когато стигна кръстовището на улица „Олстенсгатан“, за да завие наляво и да поеме по най-краткия път към леглото, което го очакваше в апартамента му в Шиста, работите за малко да свършат зле, понеже той разпозна голямата къща до водата и мислите му изведнъж поеха в друга посока.
Дотам беше возил клиент само преди половин година. Друг момък, който също се прибираше от кръчмата и освен това беше толкова пиян, че заспа на задната седалка по пътя. Веднага щом Ара спря, момъкът дойде на себе си, извлече се на улицата, измъкна порядъчна пачка банкноти от джоба на панталоните си и му подаде хилядарка. Когато Ара се опита да обясни, че няма да му върне, онзи само поклати глава и каза, че са точно.
Ара запротестира, че са твърде много, тъй като сметката беше само за няколкостотин, но клиентът му явно не го беше грижа. Той само махна пренебрежително с ръка и след като с известни усилия се добра до портичката пред входа на къщата, се обърна с широка усмивка.
— Не благодари на мен — каза клиентът му. — Можеш да благодариш на сънародниците си от Иран — и чак когато каза това, последното, Ара се сети, че и преди го беше виждал, когато го откара до Стокхолмския районен съд. Прочутият адвокат, когото бе гледал по телевизията и за когото бе чел във вестниците.
За него си помисли Ара, когато зави по „Олстенсгатан“, в същия миг, в който нещата за малко да свършат зле. Човекът, който му бе дал почти хилядарка бакшиш, явно предполагаше, че той е от Иран, без дори да зададе въпроса.
От мрака между два паркирани автомобила един друг мъж изскочи на улицата и Ара трябваше да настъпи спирачката, за да не го прегази. Един съвсем друг мъж, който му хвърли бърз и остър поглед, преди да се отправи към една кола, която стоеше паркирана срещу посоката на движението от другата страна на улицата. Той куцаше силно с десния крак и въпреки тъмнината Ара го видя достатъчно добре, за да се откаже от всяко намерение да спре и да му каже нещо или дори само да му покаже пръст в огледалото за обратно виждане.
Когато Ара отиде на смяна в два часа в понеделник следобед, на 3 юни, той прочете съобщението от таксиметровата централа „Такси Стокхолм“, че полицията в Сулна, във връзка с убийство на улица „Олстенсгатан“ 127, искаше да се свърже с всички шофьори, които в неделя и през нощта срещу понеделник са правили курсове в района около „Алвиксвеген“ — „Олстенсгатан“ или са забелязали нещо, което може да представлява интерес за разследването на полицията.
„Убийство — помисли си Ара. — Дано не е онзи с хилядарката, онзи, адвокатът.“ После извади мобилния си телефон и набра номера на полицията за подаване на сигнали.
34
Въпреки надеждите на Ара убитият беше тъкмо клиентът с хилядарката. Той го разбра още докато слушаше новините на път за участъка в Сулна, където очевидно искаха да проведат разпит с него.
„Питам се каква ли е наградата. Щом убитият е някой, който дава хилядарка бакшиш ей така, както онзи адвокат направи, трябва наградата за този, който помага на полицията да намери убиеца му, да е голяма, много голяма“, мислеше си Ара.
Криминален инспектор Ларш Алм беше на шейсет и четири години и девет месеца и имаше очаквания за едно спокойно лято. След три месеца той щеше да излезе в пенсия. През това време мислеше да вземе отпуската си и всички компенсации, които беше кътал, за да може през този последен месец, който му оставаше, да разчисти на спокойствие бюрото си.
Вместо това стана тъкмо обратното и в най-лошия случай имаше значителен риск да виси поне половината лято над разследването на убийството на адвокат, за когото на него и на всичките му колеги много малко им пукаше. Да си вземе болнични също не беше разумно заради значителната пробойна в плика със заплатата му, която подобно начинание оставяше.
„На всичко отгоре и онзи дебел, кръгъл идиот, Бекстрьом“, помисли си Алм кой знае защо, докато прелистваше листовете, получени от по-младия си колега, който беше приел сигнала. Вероятно някой от онези таксиметрови шофьори чужденци, които звъняха на телефона им за подаване на сигнали и даване на сведения и които според Аника Карлсон бяха толкова важни, че беше наложително незабавно да извикат подалия ги в участъка и да проведат специален разпит с него. „Не може да се отрече и че е точен, копелето.“ Алм въздъхна и вдигна слушалката на звънящия си телефон.