— Алм — каза Алм.
— Имаш посетител, който чака долу на рецепцията — каза гласът от другата страна. — Можеш ли да слезеш и да го вземеш?
„Имам ли избор, по дяволите“, рече си Алм и въздъхна за втори път.
„Никакво кафе, никаква вода и никакви празни приказки, че тогава може да стоим тук половината нощ“, помисли си Алм пет минути по-късно, когато той и неговият свидетел седнаха, всеки от своята страна на бюрото.
— Може ли да видя свидетелството ви за правоуправление и онази лента от автомобилния компютър, която колегата ми помоли да донесете? — каза Алм, докато отваряше компютъра си. „Какво лято, по дяволите.“
— Заповядайте — каза Ара. — Вземете една визита картичка, в случай че се наложи да ми се обадите. „Отегчен тип“, отсъди наум той.
— Откъде сте, Ара? — попита Алм, като погледна визитката.
— От Гношьо — отговори Ара Дости. — Намира се в Смоланд. Но от петнайсет години живея в Стокхолм. Написах домашния си адрес на картичката — допълни Ара и кимна към листчетата, които току-що беше дал на Алм.
— Нямах предвид това — каза Алм. — Имах предвид откъде сте поначало, така да се каже — поясни той.
— От Швеция — отвърна Ара, като се престори на изненадан. — Смоланд е в Швеция. Мислех, че знаете това. Роден съм и съм израснал в Смоланд. Ходих на даскало там, а когато станах на осемнайсет, се преместихме, аз, татко, майка, двамата ми по-големи братя, по-малкото братче и двете ми по-големи сестри в Стокхолм. Всичко осем човека, истинско преселение на народите — поясни Ара Дости и се усмихна любезно на Алм.
— Добре, разбрах ви — отвърна Алм и въздъхна. — Ако може със свои думи да разкажете за наблюденията, които сте направили в два часа снощи, след като сте оставили онзи клиент на „Алвиксвеген“ в Брума. — „Още един от тези, които идват тук, за да си играят игрички с нас, полицаите“, помисли си той.
Ара се справи с разказването на цялата история за по-малко от пет минути. Как оставил клиента си пред къщата, в която живеел, в два часа и десет минути. Направил обратен завой и на кръстовището с „Олстенсгатан“, приблизително една минута по-късно, за малко да прегази човек, който изскочил направо на улицата, непосредствено пред къщата, където онзи адвокат е бил убит. За това време той също така бе успял да му направи прилично описание и да опише колата, в която се качил.
— Беше на моята възраст — каза Ара. — Може би някоя и друга година по-голям, около трийсет и пет. Само че доста по-висок от мен. Един и деветдесет, някъде. Сини дънки, тъмно яке, гологлав. Куцаше с десния крак, доколкото успях да видя. Във всеки случай се хвана за дясното бедро с дясната ръка, когато за малко да попадне върху радиатора ми. Беше ръбат тип, за сведение. Много ръбат.
— Ръбат?
— Такъв, с когото не спираш, за да се разправяш — поясни Ара.
— Дали случайно не го познавате? — попита Алм. — От по-рано, имам предвид?
— Неее. Защо да го познавам?
— Нали карате такси. Имигрант ли беше, или швед? Трябва да сте видели още нещо.
— Не — каза Ара. — Изглеждаше като всички в днешно време. Имам обаче предложение. Ако може да ми покажете от онези снимки, които ченгетата по телевизията показват на такива като мен, че да видя дали няма да разпозная някого. Какво ще кажете?
— Колата, в която той се качи, можете ли да я опишете? — „Тук аз съм този, който задава въпросите“, помисли Алм.
— Сребрист „Мерцедес“, спортен модел… нисък, широк, скъп, от последните модели…
— И сте съвсем сигурен в това?
— Да. Сто процента. Нали карам такси, както току-що казахте.
— Не успяхте ли да забележите регистрационния номер? В огледалото за обратно виждане, искам да кажа.
— Не.
— Все нещо трябва да сте видели. Успели сте да забележите доста други неща.
— Този, който седеше в колата, включи дългите светлини отзад веднага щом минах край него.
— Значи са били двама. Вече е имало човек в колата, така ли?
— Добре — каза Ара Доста. — Ще направим така. Разказвам го още веднъж. Този, когото едва не прегазвам, се качва на тротоара, когато аз си продължавам. Другият, седящият в колата, която е паркирана на погрешната страна на улицата, включва дългите светлини отзаде ми веднага щом минавам покрай него. Нямам никаква представа как изглеждаше. Отидох си направо у дома и се строполих на леглото, за сведение. Вие какво щяхте да направите?
— Аха — каза Алм. — Значи, няма какво друго да кажете?