— Не, какво да кажа?
— Тогава обявявам разпита за приключен — каза Алм и погледна часовника си. — Преди да се разделим, трябва да ви уведомя за така нареченото споразумение за неразкриване на информация. То означава, че не бива да разказвате на никого за това, което току-що ми разказахте. Ако нарушите тази забрана, извършвате престъпление. Искате ли да питате нещо?
— Снимките. Кога ще гледаме снимките?
— Това ще го направим друг път — каза Алм. — Отнема известно време да се изберат, както сам разбирате. Аз или някой от колегите ми ще се свърже с вас, когато дойде време за това. Нещо друго?
— Има ли възнаграждение?
— Не — отвърна Алм и поклати изненадано глава. — За какво да има? Достатъчна награда е, че можете да ни помогнете да разрешим едно тежко престъпление. Освен това е и граждански дълг да се явите и да дадете показания. Отнася се за всички нас. Дори за такива като мен и колегите ми, за сведение.
— На мен вече ми отне два часа. В действителност съм на работа. Явих се в работно време. В добавка и телефонния разговор, и пътуването до тук, за да си говорим с вас. На вас ви плащат, за да седите тук. Аз обаче не получавам нищо.
— Естествено, че сме благодарни — каза Алм. Кимна, усмихна се и се изправи. „Запуших ти устата“, помисли си той.
— Имам само още един въпрос — каза Ара.
— Да?
— Как се става полицай? Как се взема изпитът? Трябва да е страшно труден.
Алм се задоволи само с кимване. „Много внимавай, момче“, рече си наум той.
Алм изпрати Ара Доста до рецепцията. Ако не за друго, то поне да е сигурен, че Ара е напуснал сградата.
— Ще ви се обадим за снимките — каза Алм, когато се разделяха. Ара не каза нещо. Само вдигна рамене и изхвърча на улицата.
„Забравих нещо — помисли си криминален инспектор Алм, когато се качи в асансьора, за да се прибере в стаята си. — Зарежи, ще се нареди от само себе си.“
Алм прекара остатъка от работния си ден да резюмира на спокойствие разпита с Ара Доста. После помоли една по-млада колежка от вътрешното следствие да избере, въз основа на даденото от Доста описание, няколко хубави снимки на бандита, които някой да му покаже.
— Вижте дали можете да съпоставите описанието, което той даде, с известни бандити, които имат или ползват сребрист „Мерцедес“ — предложи той.
— Нещо друго? — попита по-младата му колежка. „Чудя се защо ли всички тук в службата те наричат Дървена глава“, помисли си тя.
— Дайте му да подпише споразумение за неразкриване на информация — добави Алм, който петнайсет минута по-рано се бе сетил какво беше забравил.
Веднага щом Ара седна в колата, той звънна на един свой приятел, който също караше такси. Той беше кюрд, казваше се Кемал и имаше почти същата история като него самия. Добро момче, бял човек, ако използваме израза на средностатистическия швед. Около два месеца по-рано Кемал бе станал свидетел на обир на автомобил за транспортиране на ценности. Направил хубави снимки с мобилния си телефон. Обадил се направо на големия вечерен вестник, дали му двайсет хиляди за усилията и разказал на всички, които могат да слушат, че ченгетата са последните, към които трябва да се обръщаш, ако си се озовал в това положение.
„Колко глупав може да е човек“, помисли си Ара, имайки предвид себе си.
35
За да не се губи време, разпитът на колегите на Ериксон започна в кантората на фирмата. Предложението беше на адвокат Даниелсон, а Лиса Лам нямаше възражения. Аника Карлсон беше позвънила на четирима водещи разпити от полицейския участък в Сулна, а Даниелсон осигури една малка заседателна зала и три свободни кабинета, където да се помещават.
Веднага щом колегите пристигнаха, Аника Карлсон ги дръпна настрана и им изложи тактиката. Всички в кантората щяха да бъдат разпитани информативно и за предпочитане поотделно. Като начало, за начина, по който са се озовали в адвокатската фирма, и за отношенията им с адвокат Ериксон — както лични, така и служебни, — и с какво са се занимавали в деня на убийството на Ериксон. Последният им контакт с жертвата, разбира се, и за какво са говориш. Чак след това идваше ред на недоволни клиенти, опоненти и всички други, които по професионални или други причини може да са имали претенции към жертвата на убийството. Освен това тя искаше те да бъдат разпитани в определен ред.
— Започнете със съсобствениците и стажант-адвокатите, а останалите, накрая. Най-напред искам да разпитате Даниелсон — каза Аника Карлсон. — Изглежда, че той е новият петел на торището. Не е необходимо да сте прекалено любезни и е за предпочитане да сте двама, когато го разпитвате. С останалите трябва да се оправите на четири очи и би било добре да свършите с всички, преди да си отидете от тук. С тези, които в момента не са там, както и с възможните допълнителни въпроси, ще се наложи да се занимаем по-късно, колкото може по-скоро. Нещо неясно?