„По дяволите, какво става?“, зачуди се Ара. После пъхна ръка в джоба си, извади визитната картичка на Аника Карлсон и набра ръкописния номер на телефона си, преди тихо, на пръсти, да иде до входната врата и да погледне госта си през шпионката.
Новият му познат от най-големия вечерен вестник изглежда беше човек, който не се отказваше, без значение какви отговори му даваха. Накрая го пусна в апартамента си, преди съседите да започнат да се питат защо го търсят посред нощ и да му даде да разбере, че не иска да има повече контакти нито с него, нито с неговия вестник. Не и за пет или десет хиляди, във всеки случай.
Това обаче не му се удаде толкова лесно, въпреки че каза за листа със споразумението за неразкриване на информация, което беше подписал.
— Това са само празни приказки, които си дрънкат дежурно — поясни гостът му и вдигна незаинтересовано рамене. — В най-лошия случаи може да платите някоя и друга надница като глоба, но в такъв случай обещавам, че ние от вестника ще ви я платим. Освен това ще ви уредим адвокат, ако започнат да се заяждат с вас.
— Разбрах — каза Ара. — Съжалявам, но не проявявам интерес.
— Добре — каза репортерът. — Ще направим така. Оставате си анонимен, напълно анонимен, тъй като аз лично никога не бих си помислил да накисна някого от информаторите ми. Разказвате ми за оня, когото сте видели, и колата му. Получавате десет хиляди направо на ръка. Още сега. Видях, че има банкомат съвсем наблизо.
— Не проявявам интерес — повтори Ара.
— Ако ли пък го разпознаете на снимките, които нося със себе си, обещавам да ви дам петдесет хиляди за безпокойството и пак може да си останете анонимен. Ще отнеме най-много пет минути, обещавам. Обещавам още, че няма да ви притеснявам повече.
— Добре — отвърна Ара. „Петдесет хиляди“, помисли си той.
Репортерът от най-големия вечерен вестник носеше в себе си двайсетина снимки с половин дузина различни лица и всички изглежда бяха направени във връзка с различни репортажи. Шест човека в сравнение с почти двестата, които му беше показала полицайката. Той ги разстла пред Ара на кухненската маса, така че да може да ги вижда едновременно. Нужен му беше само един бърз поглед, за да разпознае мъжа, когото за малко да сгази преди по-малко от едно денонощие.
Той беше погледнал право в камерата. Същият поглед, който беше хвърлил на Ара на улицата пред къщата, в която адвокатът е бил убит. Сега той го гледаше отново, за втори път в един и същи ден, а в очите му имаше нещо, което накара Ара мигновено да осъзнае за какво го предупреждаваше Аника Карлсон.
— Не — каза Ара и поклати глава. — Съжалявам, но не е никой от тях. Не е никой от тези тук, във всеки случай.
— Добре — каза репортерът и го потупа по рамото. — Ще държим връзка. И се обадете веднага, ако промените мнението си.
След това той най-после си тръгна и го остави на мира.
41
От местопрестъплението Бекстрьом отиде направо в кварталния си ресторант, за да си поръча заслужена вечеря, и веднага щом влезе вътре, бе посрещнат от любимата си финландска сервитьорка, която тъкмо се беше върнала от почивка в Тайланд. Бекстрьом седна на бара, за да разучи на спокойствие менюто, докато разквасваше гърлото си със студена бира. В заведението имаше само няколко посетители и нито един познат, което беше идеално за него, когато имаше нужда да разпусне, а освен това искаше да размени няколко думи с финландката. Едрогърдеста блондинка, която той познаваше от няколко години и която освен това обикновено чистеше апартамента му, срещу което после получаваше подобаващ рунд в леглото му от „Хестенс“. „Вероятно затова е толкова добре запазена, макар че трябва да е минала четирийсетте“, помисли си Бекстрьом.
— Е, как беше в Тайланд? — попита Бекстрьом и пое порядъчна глътка бира.
Било невероятно прекрасно, според запитаната. На третия ден скъпият ѝ съпруг задрямал на слънцето, получил слънчево изгаряне и се озовал в болницата в Банкок. Останал там цяла седмица, докато тя се отморявала на спокойствие.
После тя и съпругът ѝ се завърнали у дома, а що се отнася до цената на болничния престой, тя била покрита от застраховката, така че и тази тревога ѝ била спестена.