— Да, напълно възможно е да нямаме негови снимки — съгласи се Ек, като се наведе напред и го потупа приятелски по ръката. — Случват се такива неща, да знаеш. Даже доста често. Само да знаеше колко често се случват.
„Само да не беше толкова любезен“, помисли си Ара и се задоволи с кимване. Вероятно затова, поради гузната си съвест, той попита следното:
— Не може ли да се направи един от онези портрети по описание тогава? Такива, каквито показват по „Издирва се“.
— Радвам се, че го казваш, Ара — каза Ек. — Точно това мислех да ти предложа. Ще седнем на спокойствие, ти и аз, и ще му направим един портрет по описание.
— Да — съгласи се Ара. — На разположение съм. Проблемът е само, че започвам работа след половин час. Но утре сутринта става. Тогава съм свободен.
— Отлично, идеално — каза Юхан Ек и придоби толкова доволен вид, сякаш току-що беше ударил някаква голяма печалба от тотото. Значи, ще се чуем по телефона утре сутринта.
43
Във вторник в дванайсет часа следствената група проведе втората си среща. Бекстрьом поздрави всички с добре дошли и веднага след като шумоленето от прелистването на страници и скърцането на столовете утихна, той даде думата на Петер Ниеми.
Ниеми започна със съобщението, че писмената експертиза от съдебния лекар, за съжаление, щеше да отнеме още един ден. По време на аутопсията той открил различни неясноти, които изисквали нови изследвания и обмисляне. Нищо драматично все пак, което би му дало основание да промени първоначалното си твърдение, че адвокат Ериксон е починал вследствие на удар с тежък, тъп предмет по главата и шията.
— По този въпрос мога единствено да добавя, че получихме отговор на кръвната проба — заключи Ниеми. Жертвата на убийството явно е бил подпийнал. Не толкова, че да е бил пиян като талпа, когато е починал, но във всеки случай малко повече от развеселен, тъй като е имал малко над един промил алкохол в кръвта.
— Гледай ти — рече Бекстрьом и поклати загрижело глава. — А какво е положението с псето му? И то ли е било фиркано?
Що се отнася до кучето на жертвата на убийството, там всичко било напълно ясно. Че това е кучето на Ериксон, беше извън всякакво съмнение. От малкия компютърен чип под козината на кучето бездруго ставаше ясно какво е името му.
— То очевидно се казва Джастис по някаква причина, правосъдие на английски — каза Ниеми с иронична усмивка. Мъжки ротвайлер, на шест години. Получих протокола от ветеринарномедицинската още сутринта. Разрез по цялото гърло, покрай горния край на каишката, която е била на него. Разрезът е минал през сънната артерия, псето се е обезкървило за по-малко от една минута и тъй като по всичко личи, че нашият извършител е стоял разкрачен върху гърба на кучето и го е държал за каишката, когато е направил разреза, дълбочината на раната показва, че той е десняк. Прокарал е ножа отляво надясно през гърлото, ако може така да се каже, но преди да го направи, изглежда е ударил кучето по гърба. Няколко пъти, и то много силно. Множество фрактури на прешлените и освен това тазовата кост е счупена. Според ветеринаря, направил аутопсията, това трябва да е обездвижило задните му крака. Което вероятно обяснява как е успял да го яхне, за да пререже гърлото му. Кучето не е никак малко. Тежало е малко над петдесет килограма.
— Ужасно е да се причини нещо такова на невинно животно — намеси се изпълнената с негодувание Росита Андершон-Триг. — Що за звяр е човекът, способен да направи нещо такова? Как може да няма и дума за това във входящите ни съобщения. Та това е тежко малтретиране на животни.
— Да, това е безобразие — съгласи се Бекстрьом. — Имаш ли някаква представа за ножа, Петер? — продължи той, за да я накара да млъкне възможно по-скоро. „Трябва да говоря с Холт, за да се отърва от нея, вещицата е напълно луда“, напомни си той.
— Труден въпрос — отвърна Ниеми и поклати глава. — Съдейки по повърхността на разреза, е остър, много остър. Освен това по мое мнение е с две остриета, малко над три сантиметра широк и с дължина на острието около десет сантиметра.
— Защо мислиш така? — запита Аника Карлсон с изненада. — Как можеш да разбереш това от разреза? Мисля, че каза просто един разрез отляво надясно.
— Карах допълнителни курсове — каза Ниеми и се подсмихна. — Не от разреза се разбира, щом питаш. Защото е избърсал ножа в козината на псето. От дясната страна по продължение на рамото, от долу нагоре, от колянната става по крака на кучето и в посока към гърба, така че вероятно кучето е вече мъртво в тази поза и лежи на лявата си страна. Точно както го намерихме, между другото. Ако се съди от следите кръв по козината, значи, ножът има острие с дължина около десет сантиметра и ширина малко над три сантиметра. Що се отнася до двойното острие, ако се чудиш, съди се по това, че е отрязал косми и от двете страни, когато е изтрил ножа в козината.