— Гледай ти — извика Бекстрьом. — Гледай ти — повтори той. „Този човек определено не е някой обикновен финландски мухльо“, заключи Бекстрьом. „Вероятно е осиновен. Как така финландците осиновяват шведски деца?“
— Може да е бил автоматичен нож или кинжал — предположи Аника Карлсон. — Бандитите ги обичат и освен това често са двуостри.
— Нее, не ми се вярва — каза Ниеми, поклати глава и се почеса по брадата замислено. — Мисля все пак, че острието е малко широко, за да е такъв нож. Двуостър, къс и широк нож. Не прилича на типичен кинжал или автоматичен нож. Освен това не изглежда да се е порязал, докато го е използвал, което според мен означава, че е снабдено с предпазител или най-малкото с голяма и сигурна дръжка.
— А оръжието? — попита Бекстрьом. — Какво мислиш за него? — „Какво значение има дали е автоматичен нож, или кинжал — помисли си той. — Къде ли съм го чувал? Все тая, няма значение.“
— Дълго, обло и твърдо. Вероятно същото, което е строшило главата на жертвата.
„Кой да предположи“, рече си Бекстрьом и кимна.
— Има ли още нещо? — попита той.
Имало е множество следи, които са били установени на мястото и са изпратени в Националната лаборатория по криминалистика за обичайните анализи. Различни следи от обувки, отпечатъци от ръце, пръстови отпечатъци, косми, текстилни остатъци, всичко останало, което винаги се намира веднага щом някой бъде убит вкъщи. Като цяло, дават надежда, макар впоследствие рядко се оказваше, че са имали нещо общо с престъплението.
Освен това имаше три следи, които обещават повече.
Една стара шарена носна кърпа със следи от кръв и сополи, една синя възглавница за диван, която, ако се съди по миризмата, съдържа и изпражнения, и урина, а най-добрата от всички е следата от кръв, намерена на вратата към терасата.
— Намира се точно на ръба от външната страна на вратата — обясни Ниеми. Мазка от кръв, не много, но беше напълно достатъчно за тампона, така че можем да се надяваме на ДНК. Оставена е на малко повече от десет сантиметра под дръжката и тъй като случайно прочетох разпита на онзи шофьор на такси, си мисля, че може да е оставена от някого, който е бил ухапан по десния крак, панталоните му са се разкъсали и е бил ухапан по бедрото, ако се съди по петното. Намира се на около един метър върху касата на вратата.
— Изглежда говориш за нашия извършител — каза Аника Карлсон и това беше по-скоро констатация, отколкото въпрос.
— Идентифицират ли го, сме готови — каза Стигсон, комуто беше трудно да скрие радостта си, защото ще може да замине на почивка за уикенда, преди Тойвонен да реши нещо друго.
— Да не бързаме толкова — каза Ниеми. — Ще си покаже. Ернандес я изпрати в Линшьопинг тази сутрин и поискахме приоритет за точно тази проба. Надяваме се, че няма да отнеме повече от няколко дни, преди да получим отговор.
— Това всичко ли е? — попита Бекстрьом и се облегна на стола с невинно изражение.
— Ами може би трябва да спомена още нещо — отвърна Ниеми, усмихна се и кимна. — Искам да изкажа благодарности от мое име и от името на колегата Ернандес на нашия скъп водещ разследването, който снощи, когато отново посети местопрестъплението, намери револвера, който липсваше. Беше във ваза с цветя, поставена на масата в долния салон, и единственото, което можем да кажем в наша защита, е, че щяхме да го намерим, когато стигнехме до там. Освен това този, който го е сложил там, е поставил отново цветята във вазата, поради което не можахме да го открием веднага.
— Няма защо, няма защо — отвърна Бекстрьом и се ухили, като видя одобрителните кимания и изненадата по лицата около масата.
— От регистрационния номер се разбира, че това е револверът на Ериксон, този, за който е имал лиценз. В барабана има шест патрона. Два са изстреляни и калибърът отговаря на куршумите, които намерихме в тавана и дивана в горния салон. Позволих си лично да направя съпоставка, преди да ги изпратим в Националната лаборатория по криминалистика. Куршумът, заседнал в облегалката на дивана, е в много добро състояние и по мое скромно мнение той без съмнение е изстрелян от оръжието на Ериксон.
— Отлично — каза Бекстрьом. — Сега ще направим пет минути почивка, а след това е крайно време да се заемем с най-важното.
44
Независимо от възможността да се разтъпчат, повечето от следствената група предпочетоха да останат в стаята, а само на неколцина от най-върлите пушачи бяха необходими повече от отпуснатите пет минути. Бекстрьом беше от тях преди време и знаеше за какво става въпрос. Всички подушваха миризмата на извършителя и трябваше да се бърза. Да не приема, че съвпаденията са случайни — това го знаеше всеки детектив, достоен за името си, — а точно в този случай двама независими свидетели по различно време бяха видели сребрист „Мерцедес“ в непосредствена близост до местопрестъплението.