— Всъщност вече започнах…
— Отлично, прекрасно — прекъсна я Бекстрьом. — Приемете това като специална задача. Оставете всичко останало и ми се обадете незабавно, направо на мен, веднага щом научите нещо.
„Най-после се отървах от вещицата“, добави наум той.
— Иначе бих искал да дадем приоритет на този „Мерцедес“ — продължи Бекстрьом. — Освен това искам самоличността на лицата, които нашите свидетели са видели. Надя, ще трябва да намериш снимки на колата, а Ек ще се погрижи да установим самоличността на онези, които можем да свържем с нея. След това искам да повторим обикалянето по къщите, като показваме снимки на колата на Ериксоновите съседи. Няма какво да губим, тъй като задачата изглежда вече се е появила в мрежата. Да се постараем да я свършим както трябва. Трябва да намерим тая таратайка.
Не беше толкова просто според Надя, която вече бе започнала да работи по задачата с помощта на регистъра, с който разполагаше. В радиус от сто километра от местопрестъплението — което означаваше необходимото време за шофиране, в случай че са забравили нещо по време на първото си посещение и трябва да се върнат четири часа по-късно.
— Имаше три милиона души и около два милиона автомобила, от които почти тридесет хиляди бяха от марката „Мерцедес“.
По тази причина тя трябваше да направи някои ограничения, въведе общи критерии при търсенето в регистъра на превозните средства и по този начин намали бройката на възможните автомобили.
— Сребрист на цвят, купе от по-скъпите видове, модел от последните пет години — обобщи Надя. — Общо това са около четиристотин превозни средства в рамките на нашия радиус. Малко над половината от тях са коли под наем, автомобили на лизинг и служебни автомобили. Едва половината са собственост на частни лица. Шест от тях са регистрирани на собственици, живеещи в рамките на километър от жилището на нашата жертва.
— Добре — отвърна Бекстрьом. — Провери всички сигурни преки пътища, които можеш. Кажи, ако имаш нужда от още хора.
— Вече се работи — каза Надя. — Аника и аз говорихме по въпроса.
— Добре — каза Бекстрьом. — Засега толкова, да идем да свършим малко работа и ще се видим утре по същото време, на същото място. Освен това има нещо, над което искам да помислите. И да ми дадете добър отговор, до утре.
Бекстрьом направи кратка пауза, като се престори, че гледа в документите си.
— Адвокат Ериксон е убит в десет без четвърт вечерта. Обяснете на един прост полицай като мен как става така, че извършителят се връща четири часа по-късно, за да пререже гърлото на кучето му и да строши черепа на някого, който е мъртъв от няколко часа? Какво ги е вбесило толкова, че са били склонни да поемат този риск?
„Голям им дойде май залъкът“, помисли си Бекстрьом. Единствените, които не бяха заприличали на къщичка за птици в лицето, бяха Петер Ниеми и колегата му Чико Ернандес. Никой не казваше нищо, само кимаха в знак на съгласие.
45
Търсенето на сребристия „Мерцедес“ Надя остави на служителите си. След като пристигнаха подкрепленията, те станаха общо петима и всички бяха снабдени с подробни инструкции. „Съвсем рутинна работа“, отбеляза наум Надя и ако възникнеше проблем, трябваше да попитат нея. Самата тя трябваше да се заеме с нещо друго. Въпроси, на които не можеше да се отговори с помощта на обикновен наръчник с инструкции и определен брой натискания на клавиши пред компютъра, въпроси, отнасящи се до това с какво се е занимавала жертвата на убийството през последното денонощие от живота си. Въпроси, изискващи обмисляне от по-абстрактен характер. При тях беше важно да се внимава с вероятностите, които трябваше да се отчетат при вземането на решението.
Ако се съдеше по данните от алармената система в дома на Ериксон, той се бе събудил преди девет и половина часа сутринта. Защото след това я беше изключил и отворил входната врата, за да я активира отново само минута по-късно. „Вероятно е пуснал кучето в градината и взел сутрешния си вестник от пощенската кутия“, разсъждаваше Надя и отбеляза изводите си върху времевата скала, която бе заредила в компютъра си.
„След това той вероятно е прочел вестника и е закусил“, продължи с мислите си тя, тъй като чак в единайсет без двайсет алармата е изключена отново и входната врата е отворена, след което алармата е активирана само след минута. „Тогава той отново пуска кучето вътре“, помисли си Надя. Кучето тича из градината, докато той закусва и чете вестника си.