С кратки прекъсвания, за да пусне пак кучето навън — данните от алармената система и външната врата, която се отваря и затваря в шест и петнайсет и седем без петнайсет — и още едно хранене, което той вероятно е направил, докато е седял пред компютъра си. Трохи от хляб на бюрото, една чинийка с няколко маслинови костилки, изрезка от кашкавал, няколко колелца салам и една празна бирена бутилка. Девет часа пред компютъра. През цялото време е в мрежата, а сайтовете, които беше посетил, идваха в повече дори на обръгнала жена като нея.
46
Във вторник инспектор Ян Стигсон и колегите му продължиха обикалянето по къщите и показваха снимки на сребристия „Мерцедес“ на живеещите в района. Това не доведе до нищо особено. Затова пък вечерта намериха още един свидетел, който предостави информация за белите кашони, които съседката на Ериксон беше забелязала.
Имаше още един съсед, който в четвъртък или петък вечерта, два или три дни преди убийството, видял как адвокат Ериксон разтоварва два бели кашона от задната седалка на черното си „Ауди“ и ги внася в къщата си. Той явно не беше сигурен в кой ден е станало това, или в четвъртък, или в петък, но в същото време беше сигурен, че не може да е било друг ден през седмица, в която Ериксон е бил убит. През първата половина на седмицата той е бил извън града по работа и се е върнал в Стокхолм късно в сряда вечерта, и в подкрепа на това беше така любезен да покаже календара си с планираните задачи на един от колегите на Стигсон.
Същото било положението в края на седмицата. Рано в събота сутрин той отпътувал за вилата си във Вермдьо, за да играе голф и да се види с добри приятели, и се върнал чак в понеделник сутрин, когато отишъл направо в службата си в центъра на Стокхолм.
Следователно остава да е било или четвъртък, или петък вечерта, тъй като той тръгвал към службата си още в седем сутринта, „за да избегне най-голямото задръстване и доста преди някой като Ериксон да се е съвзел след изстъпленията от предната вечер“, а се връщал в най-добрия случай в шест, за да вечеря с жена си.
Колегата на Стигсон му благодари за помощта и освен това на излизане свидетелят съсед отново подхвана темата.
— Казва се, че човек не бива да говори лошо за току-що починал…
— Да, така е — отвърна колегата на Стигсон и кимна окуражително, понеже усети, че се задава откровение.
— Самият аз съм по-старомоден — започна свидетелят — и може би затова изповядвам схващането, че всеки трябва да бъде съден според това, което е извършил приживе. Ако се вярва на вестниците, Ериксон е бил обикновен гангстер. Да, с изключение на последния ден, откакто го убиха. Трудно може да се повярва, че това е същият човек, за когото пишат вестниците.
— Е, и?
— Как става така, ако е бил толкова голям негодник, от такава величина, искам да кажа, не го побира главата ми. Всичко написано във вестниците не е вярно, всъщност, освен едно — какъв беше Ериксон в малката величина, ако може така да се каже, а аз това мога да го твърдя, понеже ми беше съсед от много години.
— И какъв беше?
— Невероятен малък негодник, който си нямаше еша — отвърна Ериксоновия съсед и кимна утвърдително.
— Дали не бихте могли да ми дадете някои примери? Някои конкретни примери…
— Не — каза съседът и поклати категорично глава. — Точно по тази точка, страхувам се, че ще трябва да ви разочаровам. Не се занимавам със сплетни. Просто ще трябва да приемете думите ми на доверие.
47
След срещата във вторник Петер Ниеми дойде при Бекстрьом, кимна към стола пред бюрото му и попита дали може да седне.
— Разбира се — отвърна Бекстрьом и също кимна. „Подай пръст на мизерника и ще захапе ръката ти“, помисли си той.
— Напълно съм съгласен с теб, Бекстрьом — започна Ниеми. — Няма и помен от пръски кръв, а с оглед на пораженията по главата му, би трябвало да имаме пръски на няколко метра. Единственото обяснение е, че той е бил мъртъв от няколко часа, когато нашият извършител му се нахвърля за втори път. Съсирената кръв не пръска, както е известно. Факт, който имам намерение да изясни възможно най-скоро на скъпите ни колеги с малък образователен мейл.
— Затова ли се обади на чичо доктор тази сутрин? — попита Бекстрьом и се подсмихна. „Дори един финландец заслужава втори шанс.“
— Отчасти — отвърна Ниеми — по този въпрос бяхме единодушни, докторът и аз, ако това питаш.
— Отчасти?