— Тумас изобщо не приличаше на адвоката гангстер, за когото пишеха вестниците. Не беше никак трудно да се влюбя в него, въпреки че беше два пъти по-голям от мен.
— Първият път — каза Аника и кимна.
— Когато бяхме заедно ли, питате?
— Да.
Първият път бил след една година. В службата гледали да не се набиват на очи и били напълно дискретни, макар че емоционалният заряд, който и двамата — със сигурност — носели, се проявявал веднага щом останели насаме, и който съществувал от самото начало. Първият път било само вкусване, според Исабела.
— Бях извадила една подложка за процес в Апелативния съд. Бях на работа в кантората само от два месеца. Имаше един сложен случай по отношение на доказателствата, беше за убийство, районният съд беше осъдил клиента на доживотен затвор. Тогава той смени адвоката, наел Тумас, който обжалва, и го оправдаха. Седях в стаята си и четях куп документи, когато Тумас влетя, размахвайки съдебното решение, което току-що бяхме получили. Беше щастлив като малко момче на Бъдни вечер, което е получило най-страхотната компютърна игра от Дядо Коледа. Първо получих силна прегръдка и целувка право по устата. После ме задържа на една ръка разстояние, докато ме милваше по главата и ме наричаше доброто момиче на татко. В такива моменти беше наистина неподражаем. Възрастен мъж и малко момче в същото време.
„Не звучи съвсем като Бекстрьом — помисли си Аника. — Ни най-малка прилика.“
— Напълно те разбирам — каза Аника. — Но първият път, истинският първи път. Кога беше?
— Истинският първи път — повтори Исабела и докосна с показалец крайчеца на окото си. — Беше година по-късно. Отидох с Тумас на съдебен процес в Малмьо. За да му помагам да носи всичките папки, а и той обичаше да има компания. Въпреки че най-вече и двамата усещахме, че започвахме да се привличаме. Усещаше се във въздуха, ако мога така да се изразя.
Делото минало добре. Вечеряли заедно в един отличен ресторант. Пийнали си добре, дори може би малко повече, но не чак толкова, че да забравят за какво си мислят през цялото време, прибрали се в хотела и седнали на бара за последна чаша вино преди лягане.
— Всъщност аз поех инициативата — каза Исабела с леко кимване. — Погледнах го просто, с едва доловим въпрос, това беше. Той на момента стана и се качихме в стаята. Моята стая, ако се чудите.
— И какво стана след това? — попита Аника Карлсон. „Какво общо има това с основната работа?“, запита се тя в мига, в който зададе въпроса.
— Най-добрият ми първи път, поне за мен — каза Исабела Нурен. — Въпреки че аз бях на двайсет и две, а Тумас на четирийсет и шест.
— И после? Какво стана после?
Не било голямата страст на живота. Не била и очаквала и го знаела още от самото начало. Нямало нищо общо с обичайна връзка. Това била тайна връзка и тя била убедена, че никой от нейните колеги в службата не се е досещал, нито е имал макар и бегла представа за това. Нито тя, нито той чувствали необходимост да променят нещата. Период от живота им, който щял да продължи толкова дълго, колкото е било възможно да живеят по този начин. Докогато и двамата имали желание. И нито ден повече. През изминалите две години двамата се виждани двайсетина пъти по същата причина, като първия път и капо често става, се срещали все по-рядко. За последно били заедно два месеца, преди да бъде убит.
— Беше красиво и малко тъжно — поясни Исабела. — Никога не се карахме и накрая беше по-скоро гушкане, отколкото… отколкото онова там, другото. Винаги ни беше хубаво заедно. Включително и когато тайно излизахме на ресторант и цял час отиваше, докато измислим местенце, където никой нямаше да ни види. Страшно много хора го познаваха.
„Красиво и малко тъжно“, помисли си Аника и впрочем беше крайно време да дойде на себе си.
— Говорили сте с него миналата неделя следобед — каза Аника. — В неделя следобед му звъните от работата и разговаряте с него. Часът е три без двайсет минути и разговорът продължава девет минути. Може ли да разкажете за какво ставаше въпрос?
— Да, ставаше въпрос за работа. Подготвях едно дело, по което му помагах. Щеше да се гледа в съда в четвъртък. Сега обаче няма да се гледа. Исках да ми помогне за някои неща. Най-вече технически подробности от правен характер. Нищо повече. Веднага след като затворих телефона, той ме набра на мобилния ми и каза, че съм голяма сухарка. Той се надявал, че му звъня, за да предложа среща. Първата среща за лятото.