— В мрежата се появиха слухове, че става въпрос за гангстерско убийство. Става въпрос за човек, станал известен като адвокат на някои от най-големите организирани престъпници. Най-разумно обяснение би могло да бъде, че опонентите на клиентите му са го убили, нали?
— Без коментар — каза Аника и поклати глава.
— Кажете все пак — настоя репортерът, — тъй като има признаци, сочещи, че в основата е уреждане на сметки сред организираната престъпност. Според източници от полицията, които вече бяха цитирани както в основните медии, така и в мрежата, става въпрос за няколко извършители, които са пристигнали на местопрестъплението със сребрист „Мерцедес“, и адвокат, който според източниците в полицията е бил прострелян няколко пъти с пистолет или автоматично оръжие. Класически знаци за този тип убийства.
— Какъв е вашият коментар за това? — завърши той.
— Никакъв — отвърна Аника Карлсон. — Не се занимавам със спекулации. Разследвам убийство.
Така измина още четвърт час на тема гангстерско убийство, като на Лиса Лам се наложи да поеме, а Аника Карлсон се облегна назад и започна да изучава с хладен поглед присъстващите. Адвокат убит от гангстери, които са били съперници на неговите клиенти? Или може би от някого от собствените си клиенти, който се е почувствал измамен от него? Или от някого, станал жертва на някой от неговите силно криминализирани клиенти? Или от роднина на някоя от тези жертви? „Никакви коментари“, повтаряше Лиса Лам, а за кой ли път го казваше, беше отдавна забравила, когато всичко най-после свърши.
„Идиоти“, помисли си Аника Карлсон, стана енергично и напусна залата първа от всички събрали се.
52
След втората среща на следствената група Бекстрьом временно предостави кормилото на Аника Карлсон. Беше принуден да отиде на една отдавна уговорена среща в управлението на полицията, но в случай на критична ситуация винаги можеше да бъде намерен на мобилния си телефон, а още от утре щеше да е на разположение, както обикновено.
— Тогава до утре — каза Аника Карлсон, кимна и се усмихна. „Питам се дали сам си вярва“, мина ѝ през ума, когато Бекстрьом изчезна през вратата.
Следобедът на Бекстрьом се разви изцяло според плана. Първо той взе такси до града и посети един дискретен ресторант на „Кунгсхолмен“. Ресторантът се намираше само на няколко преки от голямото управление на полицията до парка „Крунубери“, но все пак на безопасно разстояние, тъй като цените от менюто бяха направени за една друга публика, различна от тази, която фигурираше във ведомостта за заплати на полицията. Там той хапна добре и изчака в компанията на едно кафе с коняк, докато неговата финландска сервитьорка му се обади веднага щом бъде готова да почисти апартамента му на улица „Инедалсгатан“.
Понеже Бекстрьом беше щедър работодател, той беше оставил цели петнайсет минути между обяда и следобедната дрямка, така че тя да може да получи подобаващо възнаграждение за тежката работа, преди да отиде на обичайното си работно място в кварталния ресторант, за да се трепе за насъщния за себе си и за непрокопсания си алкохолизиран финландски съпруг. Веднъж озовали се в широкото му легло от „Хестенс“, бяха му нужни само пет минути, преди Бялото торнадо от Финландия да направи мост и да изкрещи в същия миг, в който големият салам изстреля заряда си.
— Войне, войне14, Бекстрьом — каза финландката с блещукащи влажни очи и изпусна дълбока въздишка, докато той самият се задоволи с изгрухтяване и отсечено кимване, да не би в главицата ѝ да се зародят някакви идеи и да остане да лежи до него, да се гуши и да лиже лицето му.
„Най-после сами“, каза си Бекстрьом, когато пет минути по-късно чу как личната му отговорничка по чистотата тихо затвори външната врата след себе си. Освен това с десет минути повече за подсилващата дрямка, от която толкова силно се нуждаеше. После се намести удобно, провери напъна няколко пъти, преди с гръмовен залп да освободи налягането, образувало се от вкусните сарми със сметанов сос и сладкото от червени боровинки, които бе поел на обяд. „Луди са по теб кукличките“, заключи Бекстрьом и минута по-късно вече спеше дълбоко.
Когато се събуди три часа по-късно, той се чувстваше отлично, както и му се полагаше, и до края на деня оставаше само да следва внимателно установените си процедури. Първо освежаващ душ, след това обратно на седлото и като се има предвид, че часът беше вече седем вечерта, следваше късна вечеря в личното му квартално заведение, преди може би да посвети часа преди лягане на размисъл върху настоящия случай, въпреки че, строго погледнато, ставаше въпрос единствено за това, че някой е сплескал черепа на адвокат, от когото му се гадеше и който твърде често бе вгорчавал живота му.