— Тъкмо навреме. Много добре, шър.
— Съжалявам… — подхвана Хюбърт.
— Не се притеснявай, в момента и аз горе-долу така се чувствам — увери го Влаго.
— Та… за златото… знае ли се кой го е взел?
— Не, но трябва да е бил някой вътрешен — отвърна Влаго. — Обаче накрая ще го лепнат на мен, предполагам.
— Това означава ли, че вече няма да сте ни шеф?
— Съмнявам се, че ще ми позволят да ръководя банката от Мрънкалника.
— Разбирам — каза Хюбърт и двамата с Игор се спогледаха. — Ъм… а какво ще стане, ако златото се появи?
Игор се прокашля шумно.
— Е, да, но няма как да стане, нали? — отвърна Влаго.
— Да, ама Игор каза, че когато миналата година пощата изгоря, лично боговете са ви дали парите, за да я построите отново!
— Хъхъмпф — дочу се откъм Игор.
— Не вярвам такова нещо да се случи втори път — каза Влаго. — Пък и не мисля, че има бог на банките.
— Да, но не пречи да се опита, дори и колкото за пред хората — настоя Хюбърт, явно отчаян. — Една молитва няма да навреди.
— Хъхъмпф! — повтори Игор, този път по-шумно.
Влаго ги огледа и двамата. Добре, реши накрая той, тук става нещо, но никой няма да ми обясни какво. Да измолиш една камара злато от боговете? Това пък кога се е случвало? Вярно, получи се миналата година, но само защото аз вече знаех къде има заровена камара злато. Боговете помагат на тези, които се грижат за себе си, а, богове, как само се бях погрижил за себе си аз.
— Смяташ ли че наистина си струва да се опита? — попита Влаго.
В този момент пред него беше поставено малко, вдигащо пара канче.
— Вашият шплот — каза Игор. Той не добави: „А сега го изпийте и си вървете“, но беше очевидно, че това има предвид.
— И ти ли смяташ, че трябва да опитам с молитва, Игор — попита Влаго като следеше лицето му.
— Не мога да кажа. Мнението на Игорите за молитвите е, че те са просто надежда, изразена ритмично.
Влаго се наведе към него и прошепна.
— Игор, като един земляк от Юбервалд на друг, нека ти обърна внимание, че току-що забрави да фъфлиш.
Физиономията на Игор помръкна още повече.
— Проштете, шър, жа твърде много неща имам да мишля — оправда се Игор и завъртя очи, сякаш да посочи към нервния Хюбърт.
— Вината е моя. Аз ви досаждам — каза Влаго и изпи чашата си наведнъж. — Съвсем скоро дхдлдлкп;квйв вбдф;жвжвф;лллжвммк;убвлм бнхгсхбнме…
Аха, това е то, истински сплот, помисли си Влаго. Съдържаше само билки и естествени съставки. Но беладоната също е билка, а арсеникът е съвсем естествен. Хората твърдяха, че сплот не съдържа алкохол, понеже алкохолът не можеше да оцелее в такава среда. Но чаша сплот беше достатъчна да вдигне мъжете на крака и да им даде сили за работа, когато отвън имаше натрупан два метра сняг и кладенецът беше напълно замръзнал. Сплот прочистваше ума и го караше да препуска. Само дето човешкият език не успяваше да поддържа същото темпо, като препускащия ум.
Влаго примигна един-два пъти и каза:
— Унгх…
Накрая се предаде, сбогува се с нещо като „гнирхс“ и тръгна да излиза от подземието, а светлината на Глупър гонеше сянката му пред него. Троловете го наблюдаваха подозрително, докато се изкачваше по стълбите и влагаше цялото си старание да не позволи на краката си да излетят изпод него.
Мозъкът му беше под пара, но нямаше нищо за вършене. Не откриваше нищо, в което да се вкопчи и да измъкне някакво решение. След около час провинциалното издание на Таймс щеше да е приключено, а с него и кариерата на Влаго фон Мустак. Банката щеше да бъде обсадена от своите клиенти, което е ужасяващо събитие, а останалите банкери няма и да си помислят да му помагат, нали така, понеже той не спада към тяхната весела дружина.
Срам, Позор и Г-н Каприз се взираха в лицето му, но само един от тях го облизваше.
Значи трябва да е успял да се добере до офиса си. Сплот успяваше да освободи ума от всички дребни проблеми, като ги обединяваше в едно общо, голямо предизвикателство да се задържиш целия на една и съща планета. Влаго реши, че е получил достатъчно влажни целувки от малкото куче, вдигна се от коленете си и се добра до стол.
Така… седенето нямаше да го затрудни. Но умът му не спираше да вилнее.
Скоро щяха да почнат да пристигат хора в търсене на множество липсващи отговори. Какво да прави, какво да прави? Влаго не си падаше по молитвите, не защото смяташе, че боговете не съществуват, а защото се опасяваше, че може да съществуват. Да видим, на Ядна й беше провървяло с негова помощ. Тъкмо онзи ден той беше забелязал нейния лъскав нов храм, чийто вход вече беше заринат от оброчни бъркалки за фондан, черпаци, гилотини за яйца, масленици за пащърнак и всякакви други безполезни домакински уреди, дарени от благодарни поклонници, прегърнали своя нов живот без заклещени чекмеджета. Ядна изпълняваше молбите на последователите си, защото беше тясно специализирана. Тя дори не се опитваше да пробутва на хората идеята за рай, вечни истини или някакъв вид спасение. Тя просто осигуряваше гладко плъзгане и бърз достъп до вилиците. Ядна нямаше почти никакви поклонници преди Влаго да я избере наслуки, за да я посочи, като една от боговете, отговорни за сполетялото го чудо. Дали тя ще си спомни този негов жест?