Може би, ако му се намираше злато, заклещено в някое чекмедже. Едва ли щеше да е навита да превръща олово в злато. Но какво пък, човек се обръща към боговете, когато никаква друга надежда не му е останала.
Той влезе в малката кухня и откачи един черпак. После се върна в офиса и натика черпака в чекмеджето на бюрото, където той моментално се заклещи, което е основно предназначение на черпака като такъв. Разтресете чекмеджета си, това се очакваше. Изглежда на нея й допадаше шума.
— О, Ядна — започна Влаго и подръпна дръжката на чекмеджето, — аз съм, Влаго фон Мустак, каещият се грешник. Не знам дали ме помниш? Ние всички сме най-обикновени прибори, попаднали на тясно в чекмеджета, които сами сме си избрали, а никой в момента не е по-натясно от мен. Ако би могла да отделиш от скъпоценното си време да ме измъкнеш в този горък час, ще откриеш, че не ми липсва щедрост, когато поставяме статуите на боговете на покрива на пощата, следващия месец. Урните на старата сграда никога не са ми харесвали. При това статуите ще са покрити със злато. Предварително ти благодаря. Амин.
Той дръпна чекмеджето още веднъж за последно. Черпакът рязко се измъкна, подскочи като риба на сухо и разби една ваза в ъгъла. Влаго реши да приеме това като добър знак. Присъствието на Ядна би трябвало да оставя след себе си миризма на цигарен дим, но Прелест Дивна беше прекарала в тази стая повече от десет минути, така че нямаше полза да души въздуха.
А сега какво? Боговете помагат на онези, които сами се грижат за себе си, а Влаго винаги разполагаше с един последен изход за краен случай. Мисълта бавно изплува в главата му: импровизирай.
Глава 10
Импровизирай! Нищо друго не ти остава. Помниш ли златистата верига? Това е обратната страна на медала. Използвай уменията си, за да се измъкнеш от проблем, който уменията ти не са достатъчни да решат. Сам си кови късмета. Разиграй истинско шоу. Ако паднеш, нека хората да го запомнят като последния ти полет. Понякога достигаш върха тъкмо преди да излезеш от играта.
Влаго отиде до гардероба и извади най-хубавия си златен костюм, който носеше само в изключителни случаи. После потърси Гладис и я завари да се взира през прозореца. Наложи се да я повика няколко пъти, преди да му обърне внимание.
— Те Идват — произнесе тя.
— Така е — потвърди Влаго. — Затова трябва да изглеждам ослепително. Би ли ми изгладила панталоните, моля?
Гладис взе панталона безмълвно, вдигна го срещу стената и прокара една огромна длан надолу по плата. Когато ги подаде обратно, ръбът на крачолите беше остър като бръснач. След това тя отново се обърна към прозореца. Влаго също надзърна. Пред банката вече се бяха събрали хора и продължаваха да пристигат карети. Забелязваха се и доста стражници. Ярка светкавица подсказа, че Ото Вик от Таймс документира ситуацията. А ето че вече се формираше и представителна делегация. Всички искаха да са в центъра на събитията. Рано или късно някой щеше да потропа на вратите. О, не, той не можеше да допусне такова нещо.
Измий се, избръсни се, подрежи немирните косъмчета в носа, почисти си зъбите. Среши си косата, излъскай си ботушите. Нахлупи шапката, слез по стълбите, отключи вратите внимателно, така че щракването на ключалката да не се чуе отвън. Изчакай докато чуеш приближаващи се стъпки…
Влаго рязко разтвори входните врати.
— Е, господа?
Козмо Охол леко се залюля, когато свитият му юмрук не намери по какво да удари, но бързо се съвзе и метна лист хартия в лицето на Влаго.
— Извънреден одит. Тези господа — той посочи група солидни на вид мъже зад себе си, — са представители на основните гилдии и някои други банки. Това е стандартна процедура и вие не можете да ни попречите. Ще забележите, че сме довели с нас и командира на градската стража Ваймс. Когато установим, че трезорът действително не съдържа злато, ще му наредя да ви арестува по подозрение в кражба.