— За… всеки случай — отвърна тя гузно. — Срещу… настинка, да, за да ме пази от настинка. Човек не може да е прекалено внимателен. А вие как се чувствате?
Г-н Непреклон се поколеба. Не беше сигурен как се чувства. Не беше сигурен дори кой е той. Усещаше някаква празнина в себе си. Сякаш отсъстваше от собственото си тяло.
— Какво пропуснах, г-це Драперия?
— О, няма нужда да се тревожите за това сега — опита да го разведри тя плахо.
— Напротив, г-це Драперия, има.
— Докторът каза, че не трябва да се вълнувате, г-н Непреклон.
— Доколкото ми е известно, г-це Драперия, в живота си никога не съм се вълнувал.
Тя кимна. Уви, никак не й беше трудно да му повярва.
— Ами, нали си спомняте г-н Мустак? Казват, че е откраднал всичкото злато от трезора!…
И думите потекоха. По-голямата част от историята се състоеше от предположения, лични или дочути, а понеже г-ца Драперия беше гореща почитателка на Пандизчийски рог, разказът и беше в същия стил, в който обичайно се предаваха страховитите убийства.
Затова й се стори шокиращо, че слушателят й лежа безучастно през цялото време. Веднъж-дваж я помоли да повтори някоя подробност, но лицето му като цяло не промени израза си. Тя се опита да обрисува една истински вълнуваща картина, изпълни малката стая с удивителни знаци, но той дори не забеляза.
— … и сега е затворен в Мрънкалника — приключи разказа си тя. — Казват, че ще го провесят за врата, докато пукне. Мисля, че да те провесят е по-лошо, отколкото просто да те обесят.
— Но не могат да намерят златото… — прошепна Чистонрав Непреклон и се отпусна назад върху възглавницата си.
— Точно така! Някои казват, че е било похитено от негови дръзки съучастници! — обясни г-ца Драперия. — Изглежда г-н Козмо Охол е повдигнал обвинения срещу него.
— Аз съм обречен човек, г-це Драперия, съден и прокълнат — промълви Непреклон, взрян в стената.
— Вие, г-н Непреклон? Така ли се говори! Вие, който никога не сте допускал грешка?
— О, аз прегреших. Така е! Покланях се на фалшиви идоли!
— Е, ами, човек не винаги може да си намери истински — успокои го тя, като потупваше ръката му и се чудеше дали трябва да повика някого. — Вижте, ако търсите опрощение, мисля, че при последователите на Йо тази седмица имат промоция „Два гряха на цената на един“…
— Настигна ме — прошепна той. — О, скъпа г-це Драперия. Нещо се надига в мен и иска да се измъкне!
— Няма страшно, имаме кофа — отвърна тя.
— Не! Трябва да си вървите, веднага! Ще бъде ужасно!
— Никъде не мърдам, г-н Непреклон — г-ца Драперия беше образец на решимост. — Това е просто една забавна преживелица и толкоз.
— Ха! — каза г-н Непреклон. — Ха… ха… хаха… — смехът се надигна от гърлото му, като нещо изпълзяло от крипта.
Кльощавото му тяло се вцепени и изви, сякаш се надигаше от матрака. Г-ца Драперия се хвърли напреко на леглото, но закъсня. Ръката на мъжа се вдигна разтреперана и пръстите се протегнаха към гардероба.
— Ето ни отново! — изкрещя той.
Ключалката изщрака. Вратите се отвориха широко.
Във вътрешността се виждаха камара бележници и нещо… покрито. Г-н Непреклон отвори очи и ги втренчи в очите на г-ца Драперия.
— Донесох го със себе си — каза той, сякаш сам си говореше. — Мразех го, но го донесох със себе си. Защо? Кой управлява цирка?
Г-ца Драперия мълчеше. Знаеше само, че каквото и да става, тя ще остане до края. Все пак, беше прекарала нощта в спалнята на чужд мъж, а мнението на лейди Диърдри Трезве по въпроса беше недвусмислено. Г-ца Драперия се явяваше Съсипана жена, което не изглеждаше особено честно, като се има предвид, че на практика, никак даже не беше съсипана.
Тя наблюдаваше как г-н Непреклон се… преоблича. Той имаше благоприличието да й обърне гръб, но тя въпреки това си затвори очите. След това обаче си спомни, че е Съсипана, така че какъв беше смисълът? Затова отново ги отвори.
— Г-це Драперия? — каза г-н Непреклон замечтано.
— Да, г-н Непреклон? — отвърна тя с тракащи зъби.
— Трябва да намерим… пекарна.
В този момент Боровинка и сътрудника му влязоха в стаята и се заковаха на място. Това не беше по план.
— А вероятно и стълба — допълни Непреклон.
Той дръпна парче розова гума от джоба си и се поклони.
Глава 12