— Точно така, г-н Козмо, без значение в каква посока ни отведат разкритията.
— Имаме вашето уверение? — настоя Козмо.
— Струва ми се, че току-що ви го дадох, г-н Охол. Може ли да продължим? Назначих многоуважаемият г-н Въртел от Многорек, Въртел и Медноуст да води следствието. Той ще провежда разпитите, както намери за добре. Вярвам, всички ще се съгласят, че г-н Въртел се радва на дълбокото уважение на цялата юридическа общност в Анкх-Морпорк.
Г-н Въртел се поклони на Ветинари и обходи залата с твърд поглед, който се задържа най-дълго върху многобройните членове на семейство Охол.
— Преди това, по въпроса за златото — продължи Ветинари. — Дръмнот, мой секретар и главен чиновник, лично оглави екипа старши чиновници, които прекараха нощта в банката…
— Извинете, аз подсъдим ли се явявам? — прекъсна го Влаго.
Ветинари го стрелна с поглед и после прегледа документите пред себе си.
— В ръцете си държа подписана от вас разписка за десет тона злато — оповести той. — Отричате ли автентичността на този документ?
— Не, но си мислех, че е чиста формалност!
— Десет тона злато са формалност, така ли? А по-късно не проникнахте ли с взлом в трезора?
— Реално погледнато да, но само защото г-н Непреклон беше припаднал вътре и беше оставил ключа в ключалката, така че не можехме да отключим отвън.
— Ах, да, г-н Непреклон, главният касиер. Той тук ли е в момента?
Бърз преглед установи, че залата е напълно лишена от Непреклоновото присъствие.
— Доколкото разбрах, той е преживял известно неразположение, но не е пострадал сериозно — продължи Ветинари. — Командир Ваймс, бъдете така добър да изпратите някого до жилището му. Бих искал и той да присъства тук.
След това патрицият се обърна отново към Влаго.
— Не, г-н Мустак, не сте подсъдим за момента. Като цяло, добре е преди човек да бъде изправен на съд, да е ясна причината, поради която е подведен под съдебна отговорност. Този подход се счита по-разумен. Не можем обаче да пренебрегнем факта, че сте поел отговорност за златото, което, налага се да приемем, действително е било злато и, към онзи момент, несъмнено се е намирало в трезора. За да добием представа за актуалното състояние на банката, аз възложих на секретаря си да проведе одит, с който той и екипът му се заеха снощи…
— Щом поне за момента не съм подсъдим, дали може да ми свалите белезниците? Опасявам се, че насаждат предубеждения срещу мен — обади се пак Влаго.
— Разбира се. Стража, моля, погрижете се. А сега, г-н Дръмнот, ако обичате.
Накрая аз ще опера пешкира, помисли си Влаго, когато Дръмнот започна доклада си. Какво е намислил Ветинари?
Той разгледа присъстващите, докато Дръмнот излагаше своята монотонна счетоводна литания. Най-отпред се набиваше в очи солидната черна маса на семейство Охол. От мястото на Влаго те приличаха на лешояди. Ако се съдеше по прилежния, напевен тон на Дръмнот, докладът му щеше да отнеме доста време. Щяха да го изкарат виновен, а после Ветинари щеше да… Ама, разбира се, в някоя уединена стая, щеше да се проведе тих разговор: „Г-н Мустак, ако бъдете така добър да споделите как точно контролирате онези големи…“
За всеобщо облекчение, близо до врата се усети раздвижване и сержант Фред Колън, следван от неизменния си партньор Ноби Нобс, се понесоха през тълпата. Ваймс тръгна да си проправя път в тяхна посока и Захариса веднага го последва. Тримата си зашепнаха припряно и след малко през тълпата премина вълна ужасени възклицания. Влаго долови думата „Убити!“.
Ветинари се изправи и стовари бастуна си на масата, което прекрати всяко прошепнато изречение, сякаш боговете лично бяха сложили точка в края му.
— Какво се е случило, командире? — попита той.
— Открили са тела, сър. В жилището на г-н Непреклон!
— Бил е убит?
— Не, сър — Ваймс отново обмени няколко приглушени реплики със сержанта си. — На първо време едно от телата е идентифицирано като професор Боровинка, сър. Не че е истински професор, просто много противен наемен убиец. Мислехме, че е напуснал града. Изглежда другото тяло е на Джак Реброто, който е бил ритан до смърт.
Командирът и сержанта отново зашепнаха припряно, но Ваймс имаше навик да повишава глас, когато е ядосан.
— … с какво? На втория етаж? Говориш глупости! А Боровинка как са го бастисали? Ти будалкаш ли ме?
Ваймс се изправи.
— Простете, сър. Мисля, че се налага да отида и да огледам лично. Туй ще да е някоя дяволия.
— А нещастният Непреклон? — попита Ветинари.
— Няма и следа от него, сър.
— Благодаря, командире — Ветинари го отпрати с жест. — Върнете се веднага щом съберете повече информация. Не можем да си позволим никакви дяволии. Благодаря, Дръмнот. Ако разбирам правилно, не сте открили нищо нередно, освен липсата на злато. Сигурен съм, че тези заключения носят облекчение на всички ни. Г-н Въртел, имате думата.