Адвокатът се изправи сред атмосфера на тържественост и нафталин.
— Кажете, г-н Мустак, какво сте работил преди да дойдете в Анкх-Морпорк? — попита той.
Аха, помисли Влаго, като гледаше Ветинари, най после ми се изясни. Ако съм добричък и давам правилните отговори, може и да отърва кожата. Срещу определена цена. А, не, мерси. Аз исках просто да изкарам малко пари.
— Какво е било занятието ви, г-н Мустак? — повтори Въртел.
Влаго огледа редиците зрители и забеляза лицето на Гепи. Той му намигна.
— Хмм? — измънка Влаго.
— Попитах ви какво сте работил, преди идването си в нашия град!
Тъкмо в този момент Влаго дочу печално познат бръмчащ звук и от своя издигнат подиум той първи забеляза появата на председателя на Кралската банка иззад завеса в далечния край на залата, стиснал в уста чудесната си нова играчка. Изглежда някакъв страничен ефект от вибрациите избутваше Г-н Каприз заднишком по хлъзгавия мрамор.
Хората в публиката извиха глави, за да проследят малкото куче, което, размахало опашка, премина зад стола на Ветинари и изчезна зад завесата в другия край на залата.
Намирам се в свят, където се случват такива неща, осъзна Влаго. Нищо няма значение. Това прозрение му донесе усещането за пълна свобода.
— Г-н Мустак, зададох ви въпрос! — сопна му се Въртел.
— О, простете. Бях мошеник.
И… изведнъж усети, че полита! Това беше то! Усещането беше по-приятно, отколкото да се катери по сгради! Стигаше му дори само физиономията на Козмо! И на Гепи! Явно са били планирали всичко, а ето че сега целият план им се изплъзваше. Беше ги сложил всичките в джоба си и се носеше високо!
Въртел се поколеба.
— Като казвате мошеник, имате предвид…
— Измамник на доверие. Фалшификатор на няколко пъти. Честно казано, предпочитам термина нехранимайко.
Влаго видя погледите, които си размениха Козмо и Гепи и усети, че ликува. Ама не, ама как, не бяха очаквали такова нещо, нали така? Щеше да се наложи да се поизпотят, за да не изостанат. Въртел споделяше объркването им.
— Искам да съм сигурен, че ви разбирам правилно? Изкарвал сте си прехраната с престъпления?
— Най вече се възползвах от хорската алчност, г-н Въртел. А мисля, че в цялата работа имаше и нещо образователно.
Г-н Въртел поклати глава удивен и от ухото му изпадна щипалка, чиято поява изглеждаше напълно закономерна.
— Образователно? — повтори той.
— Да. Много хора научиха, че никой не продава истински диамантен пръстен за една десета от реалната му стойност.
— А след това заехте една от най-висшите държавни служби в града? — повиши глас Въртел, за да се чуе въпросът му над смеха.
Хората се отпуснаха. Бяха стояли с притаен дъх твърде дълго.
— Наложи се. В противен случай щях да бъда обесен — обясни Влаго. — Отново.
Г-н Въртел изглежда се стъписа и се обърна към Ветинари.
— Милорд, сигурен ли сте, че искате да продължим?
— О, да — потвърди Ветинари. — Само смъртта може да ни спре, г-н Въртел.
— Ъм… значи са ви бесили и преди? — продължи разпита си Въртел.
— О, да. И не исках да ми се превръща в навик.
Последва нов изблик на смях. Въртел се обърна към Ветинари, на чието лице се беше появила бегла усмивка.
— Вярно ли е това, милорд?
— Действително — потвърди Ветинари спокойно. — Миналата година г-н Мустак беше обесен под името Албърт Блещук, но се оказа, че има много здрав врат, което стана ясно, когато го полагаха в ковчега му. Вие, г-н Въртел, вероятно сте запознат със стария принцип Quia Ego Sic? Ако човек оцелее след като бъде провесен за врата, вероятно е избраник на боговете и го очаква някаква друга съдба. И след като съдбата се беше оказала благосклонна към него, аз реших да го освободя условно и да му възложа да възстанови Пощенската служба. Същата задача вече беше отнела живота на четирима мои чиновници. Ако той я доведеше до успешен край, това щеше да е чудесно. Ако пък се провалеше, поне щеше да спести на града разходите по ново обесване. Макар и привидно жестока, тази малка шега, за моя радост, даде отлични резултати. Сигурен съм, всеки ще се съгласи, че пощата си върна неоценимата роля за града. Оказа се, че вълкът наистина може да си смени нрава!
Г-н Въртел кимна автоматично, опомни се, седна и се зае да рови в записките си. Явно си беше изгубил мястото.