— Което ни отвежда до въпроса с банката…
— Г-жа Охол, дама, която мнозина имаха удоволствието да познават, неотдавна ми довери, че умира — отвърна Ветинари сухо. — Помоли ме за съвет, как да уреди бъдещето на банката, при положение, че очевидните й наследници бяха, по нейните собствени думи: „противна сбирка невестулки, с каквато да не ти се налага да се разправяш“…
Всичките тридесет и един адвоката на семейство Охол се изправиха и заговориха като един, което щеше да струва на клиентите им общо 119,28 АМД.
Г-н Въртел ги изгледа кръвнишки.
Независимо какво беше казано по-рано, г-н Въртел не се радваше на уважението на юридическата общност на Анкх-Морпорк. Той се радваше на техния страх. Смъртта не беше притъпила неговата енциклопедична памет, неговото лукавство, неговото умение да развива заплетени аргументи, нито изпепеляващия му поглед. Не ме предизвиквайте точно днес, казваше този поглед в момента на останалите адвокати. Не ме предизвиквайте, защото ако го направите ще смъкна плътта от костите ви и ще изсмуча даже костния мозък. Нали се сещате за всички онези томове с кожени подвързии, дето държите на рафтове зад бюрата си, за да впечатлявате клиентите си. Аз съм ги изчел всичките и съм написала поне половината. Хич не изпробвайте търпението ми, защото не съм в настроение.
Един по един, те седнаха по местата си.20
— Мога ли да продължа? — обади се Ветинари. — Доколкото знам, по-късно г-жа Охол е интервюирала г-н Мустак и е преценила, че той е отличен кандидат за поста управител на банката, в най-добрите традиции на семейство Охол и най-добрият възможен настойник за кучето Г-н Каприз, което по стечение на обстоятелствата, е председател на банката.
Козмо се изправи бавно на крака и пристъпи в центъра на откритото пространство.
— Протестирам най-категорично срещу твърдението, че този шарлатанин се вписва в традициите на моето… — подхвана той.
Г-н Въртел се изправи на крака, сякаш го беше изстреляла пружина. Но колкото и да беше бърз, Влаго го изпревари.
— Протестирам! — извика той.
— Как смеете да протестирате — изрепчи му се Козмо, — когато сам признахте, че сте арогантен престъпник?
— Протестирам срещу изявлението на лорд Ветинари, че имам нещо общо с добрите традиции на семейство Охол — отвърна Влаго и срещна очите на Козмо, от които изглежда се ронеха зеленикави сълзи. — Аз никога не съм бил пират, нито съм търгувал с роби.
Последва масово надигане на адвокати.
Г-н Въртел ги изгледа. Последва масово сядане.
— Те сами си го признават — оправда се Влаго. — Пише го в официалната история на банката!
— Това е вярно, г-н Въртел — потвърди Ветинари. — Чел съм я. В случая принципът Volenti non fit injuria е ясно приложим.
Отново се чу същото бръмчене. Г-н Каприз се връщаше обратно. Влаго се постара да не го поглежда.
— Но това е наистина долно! — изръмжа Козмо. — Чия история би преминала такова злонамерено заяждане неопетнена?
Влаго вдигна ръка.
— Ооо, ооо, това го знам! — възкликна той. — Моята. Най-лошото което съм правил някога е да ограбвам хора, които си мислеха, че ограбват мен, но никога не съм използвал насилие и накрая върнах всичко. Вярно, ограбил съм и една-две банки или по-точно присвоих си средствата им чрез измама, но само защото те го бяха направили толкова лесно…
— Върнал сте всичко? — прекъсна го Въртел и се огледа за коментар от Ветинари.
Но той беше вдигнал поглед нагоре, над главите на присъстващите, които на свой ред, почти до един, бяха запленени от преминаващия Г-н Каприз, и само вдигна пръст, без да е ясно дали да потвърди, че е чул или да отхвърли въпроса.
— Да, може би ще си спомните, че аз се разкаях и се поправих миналата година, когато боговете… — опита се да обясни Влаго.
— Ограбил няколко банки? — прекъсна го Козмо. — Ветинари, да не искаш да кажеш, че умишлено си поставил най-важната банка в града в ръцете на известен банков крадец?
Целокупната маса на семейство Охол се надигна, обединени от нуждата да защитят парите си. Ветинари все още оглеждаше тавана.
Влаго също погледна нагоре. Някакъв бял диск се носеше във въздуха тъкмо под тавана. След малко дискът се сниши, като се въртеше и уцели Козмо право в лицето. Втори диск прелетя над ръката на Влаго и се заби в скута на няколко роднини на Козмо.
— По-добре ли щеше да е, ако я беше оставил в ръцете на неизвестни крадци? — провикна се някой, точно когато шрапнели яйчен крем се пльоснаха върху всеки един официален черен костюм. — Ето ни отново!
През въздуха вече се задаваше втора вълна тортички, кръжащи из залата по траектории, които ги стовариха право върху вече засегнатите Охоли. А после една фигура се измъкна от тълпата, сред писъците на онези, които се оказаха на пътя й. Хората пищяха, защото, дори да успееха да избегната размазващата тежест на грамадните обувки, се оказваха покосени от стълбата, която новодошлия беше нарамил. Фигурата невинно се обърна, за да провери какъв хаос е създала и стълбата, която се завъртя с него, повали всеки, който не успя да отскочи навреме.