Цели рекламни страници бяха изпълнени с обяви на предприятия, изникнали благодарение на примамливо обменяемите марки:
„Научете най-съкровените тайни на космоса! Изпратете 8 марки от едно пени, за да получите нашата книжка!“ Голяма част от марките биваха унищожени от продължителна употреба без изобщо да са виждали вътрешността на пощенска кутия.
Неизвестно защо, усмивката на Непреклон подразни Влаго. Отблизо далеч не изглеждаше толкова любезна.
— Какво означава, че не е обезпечена? — поинтересува се Влаго.
— Как удостоверявате твърдението си, че марката има стойност едно пени?
— Ъм, ако я залепите на писмо, то ще пропътува разстояние, струващо едно пени? — опита се да обобщи Влаго. — Не разбирам за какво говорите…
— Г-н Непреклон е убеден поддръжник на идеята за превъзходството на златото, г-н Мустак — обясни Ветинари. — Сигурен съм, че сътрудничеството ви ще е плодотворно като горски пожар. А сега ви оставям, но ще очаквам решението ви с подчертан интерес. Тръгваме, Дръмнот. Г-н Мустак, защо не се отбиете да ме видите утре?
Влаго и Непреклон ги изпратиха с поглед. После Непреклон се взря във Влаго неприветливо.
— Предполагам, че се очаква да ви разведа наоколо… сър — каза той.
— Имам усещането, че не ви допадам особено, г-н Непреклон — каза Влаго.
Непреклон сви рамене, което беше впечатляващ жест предвид изпитата му фигура. Изглеждаше сякаш дъска за гладене се кани да се разгъне.
— Нямам причини да се съмнявам във вас, г-н Мустак. Но вярвам, че нашият председател и лорд Ветинари са съставили опасен план, а вие, г-н Мустак сте тяхната маша. Вие сте техния посредник.
— Говорите за новия председател?
— Точно така.
— Аз нямам особено желание, нито намерение да бъда нечия маша — увери го Влаго.
— Радвам се за вас, сър. Но има събития, които се развиват независимо от нечии намерения…
Отдолу до тях достигна звук на строшено стъкло и приглушен глас извика:
— Дяволите да го вземат, отиде балансът на плащанията!
— Добре, хайде сега да ме разведете наоколо — разведри се Влаго. — Защо не започнем с източника на този шум?
— Онова извращение? — Непреклон потръпна. — Мисля, че е най-добре да минем от там по-късно, когато Хюбърт вече ще е успял да разчисти. О, ама погледнете, моля ви се. Това е наистина ужасно…
Г-н Непреклон прекоси залата докато се озова под големия, строг часовник и му хвърли свиреп поглед, сякаш часовникът някак беше успял да го оскърби смъртно. После щракна пръсти, но към него вече се носеше един младши чиновник, понесъл малка подвижна стълба. Г-н Непреклон изкачи стъпалата, отвори часовника и премести секундната стрелка две деления напред. После часовникът беше затворен, стълбата освободена и касиерът се върна при Влаго, като подръпваше маншетите си.
Той изгледа Влаго от глава до пети.
— Изостава почти две минути всяка седмица. Нима аз съм единственият, който намира това възмутително? Уви, явно да. Нека започнем от златото тогава?
— О, да — съгласи се Влаго. — Нека.
Глава 2
— Ами, аз всъщност, си представях нещо по-… обемно — каза Влаго, като надничаше през решетките в малката стая, където се помещаваше златото. Металът, в отворени торби и сандъци, хвърляше приглушени отблясъци на светлината от факлите.
— Това са почти десет тона злато — смъмри го Непреклон. — Няма значение как изглежда.
— Да, но отвън имате бюра по-едри от тая камара кюлчета и торби!
— Златото е много тежко, г-н Мустак. Това е съвършеният метал, чист и без примеси — каза рязко г-н Непреклон и лявото му око нервно потръпна. — Това е металът, който никога не е губил достойнствата си.
— Нима? — възкликна Влаго и се огледа да види дали вратата, през която бяха влезли е все още е отворена.
— Освен това, то е единствената възможна основа на солидната финансова система — продължи г-н Непреклон с лице обагрено в златно от отблясъците на кюлчетата. — То единствено притежава истинска Стойност! Истинска Цена! Без стабилизиращата роля на златото, светът би бил напълно хаотичен.
— Как така?
— Иначе, кой ще определи на колко се равнява стойността на един долар?