При това действията му не бяха случайни. Докато Влаго наблюдаваше, клоунът се отдалечи от стълбата, като остави четирима души впримчени между степенките й така, че всеки опит на някой от тях да се освободи, би причинил огромна болка на всички останали и сериозно би влошил шансовете за бъдеща женитба на един стражник, попаднал сред пленените.
Със своя червен нос и раздърпана шапка, клоунът се озова в центъра на сцената с няколко дълги скока, а огромните му ходила шляпаха на пода с всяка позната стъпка.
— Г-н Непреклон? — възкликна Влаго. — Вие ли сте това?
— Я, моето славно приятелче, г-н Мустак! — провикна се клоунът. — Значи си мислите, че директорът на манежа управлява цирка, а? Само със съгласието на клоуните, г-н Мустак! Само със съгласието на клоуните!
Непреклон вдигна ръка и метна поредната тортичка към лорд Ветинари.
Но Влаго вече беше скочил, преди тя да е започнала краткия си път. Мозъкът му финишира едва трети и изложи мислите си накуп, като му съобщи, че краката му явно са действали по собствена воля; че достойнството на величията не би оцеляло след лице покрито с яйчен крем; че снимката на патриция с крем, размазан по лицето, на първа страница на Таймс, ще подкопае политическите устои на града, но най вече, че след падането на Ветинари, той, Влаго, не би доживял да види нов ден, което беше негова основна цел в живота.
Като в безмълвен сън, той се понесе към настъпващия противник с протегнати ръце и със скоростта на охлюв, докато тортичката се носеше към своя исторически момент.
Уцели го в лицето.
Ветинари не беше помръднал. Кремът са разхвърча и четиристотин изумени очи наблюдаваха как една бучка полетя към патриция, който вдигна ръка и я хвана. Тихото „пльос“, когато тя се блъсна в дланта му, беше единственият доловим шум в залата.
Ветинари прегледа заловената бучка крем. Потопи пръст в нея и го облиза. Вдигна очи нагоре замислено, докато присъстващите до един бяха притаили дъх и после сподели:
— Струва ми се, че е ананасов.
Последваха гръмки аплодисменти. Нямаше как иначе. Дори да мразеше Ветинари, човек не можеше да не се възхити на рефлексите му.
А сега той слизаше по стълбите, към замръзналия, стреснат клоун.
— Моят цирк не се управлява от клоуни, сър — каза той, сграбчи големия червен нос и го опъна докъдето позволяваше ластикът. — Ясно ли е?
Клоунът извади тумбеста тромба и изсвири веднъж печално.
— Добре, радвам се, че се разбираме. А сега бих искал да говоря с г-н Непреклон, моля.
Този път последваха две изсвирвания с тромбата.
— Разбира се, че е тук — възрази Ветинари. — Да го накараме ли да се покаже, момичета и момчета? Колко са 15,3 процента от 59,66?
— Оставете го на мира! Чувате ли, оставете го на мира!
Малтретираната тълпа отново се разтвори и даде път на раздърпаната г-ца Драперия, вбесена и възмутена като същинска грижовна квачка. Тя притискаше нещо тежко към плоската си гръд и Влаго разпозна сноп бележници.
— Ето за какво става въпрос! — обяви тя триумфално и разпери ръце. — Вината не е негова! Те са се възползвали от него!
Тя насочи обвинителен показалец към подгизналата маса на семейство Охол. Ако беше приемливо за една богиня-воин да носи скромна блуза и косата й да се изплъзва от иначе стегнат кок, тогава г-ца Драперия можеше да бъде обожествена.
— Те са били! Те са си продали златото още преди години!
Тази забележка предизвика бурен отговор от всички посоки в залата, лишени от присъствието на някой Охол.
— Всички ще запазят тишина! — повиши глас Ветинари.
Адвокатите станаха. Г-н Въртел ги погледна. Адвокатите си седнаха.
А Влаго успя да избърше ананасовия крем от очите си тъкмо на време.
— Внимавайте, той има маргаритка! — извика той и веднага си помисли: Току що извиках „Внимавайте, той има маргаритка!“ и мисля, че никога няма да забравя колко точно глупаво се чувствам в момента.
Лорд Ветинари огледа необичайно голямото цвете в бутониерата на клоуна. Малка капка вода блестеше на почти идеално прикрития отвор на дюзата.