— Всички онези тролове, подменящи паважа? Колко често си виждала такова нещо? Редиците файтони, които не вземат клиенти? Рояците просяци? А в задния двор между каретите гъмжи от кибици, които само се мотаят наоколо и оглеждат прозорците. Тези ченгета. Обсадили са сградата и то, защото следят мен.
На вратата се почука. Влаго разпозна почукването. То целеше да предизвика внимание без да безпокои.
— Влез, Станли — каза той. Вратата се отвори.
— Аз съм, сър — оповести Станли, който преминаваше през живота с вниманието на човек, четящ ръководство, преведено от чужд език.
— Да, Станли.
— Завеждащият отдел Марки, сър — уточни Станли.
— Да, Станли?
— Лорд Ветинари е в каретния двор, сър, разглежда механизма за автоматично товарене. Казва, че не е спешно, сър.
— Казва, че не било спешно — обърна се Влаго към Прелест Дивна.
— Ами да побързаме тогава?
— Именно.
— Прилича на бесило — отбеляза Ветинари, а зад гърба му карети пристигаха и заминаваха с тропот.
— Ще позволява на бързите рейсове да събират пощата без да спират — обясни Влаго. — Така писмата от малките провинциални офиси ще могат да пътуват експресно без да забавят каретите. Това може да спести по няколко минути от всяка спирка.
— И, разбира се, ако ви позволя да вземете няколко голема-коне, каретите ви биха моли да се движат със сто мили в час, доколкото разбирам, а тези техни горящи очи сигурно виждат нормално дори през гъста мъгла.
— Възможно е, сър. Но аз всъщност вече държа всички големи-коне — поправи го Влаго.
Ветинари го огледа хладно.
— А освен това разполагате и с всичките си уши. Готов ли сте да обсъдим обменния курс?
— Вижте, не е като да съм искал да ставам Повелител на големите… — подхвана Влаго.
— Ще говорим по пътя. Заповядайте в каретата ми — прекъсна го Ветинари.
— Къде отиваме?
— Съвсем наблизо. Ще посетим г-н Непреклон.
Клоунът, който плъзна капака на малкия отвор във внушителните порти на Гилдията на шутовете, огледа Ветинари, Влаго и Прелест Дивна и не се зарадва да види никого от тримата.
— Идваме при доктор Белолик — съобщи Ветинари. — Ще ви помоля да ни пропуснете с минимално необходимото веселие.
Вратичката се затвори рязко. Последва припрян шепот, подрънкващ шум и едната половина на двойната врата се открехна, колкото посетителите да се промушат един по един. Влаго тръгна напред, но Ветинари сложи ръка на рамото му и посочи с бастуна си.
— Това е Гилдията на шутовете — обясни той. — Очаквайте… веселба.
Върху вратата беше закрепена кофа. Патрицият въздъхна и я бутна с бастуна си. От другата страна се разнесе тупване и плисък на вода.
— Не знам защо толкова държат на това, наистина не знам — каза той и пристъпи напред. — Не е забавно, а някой би могъл да пострада. Пазете се от яйчния крем.
В сумрака зад вратата някой простена.
— Според доктор Белолик, г-н Непреклон е роден под името Чарли Добряка — каза им Ветинари, докато напредваха под шатрата, разпъната във вътрешния двор на гилдията. — И е роден клоун.
Десетина клоуна прекратиха за момент тренировките си, за да позяпат посетителите. Тортички останаха незахвърлени, панталони не бяха изпълнени с белосана варова вода, невидими кучета спряха насред скимтенето.
— Роден клоун? — учуди се Влаго.
— Точно така, г-н Мустак. Велик клоун, наследник на клоуни. Видяхте го вчера. Явно образът на Чарли Добряка съществува и се предава от клоун на клоун вече поколения наред.
— Мислех, че просто е полудял!
— Доктор Белолик от своя страна смята, че най-после е дошъл на себе си. Изглежда младият Непреклон е имал ужасно детство. Никой не му бил казал, че е клоун, докато не навършил тринадесет. А майка му, по свои съображения, подтиснала всеки стремеж към клоунада у него.
— Все някога трябва да е харесвала клоуни — предположи Прелест Дивна и се огледа. Всички клоуни припряно отклониха погледите си от нея.
— Обичала е клоуни — поправи я Ветинари. — По-точно, един клоун. За една нощ.
— О. Разбирам — обади се Влаго. — И след това циркът си е заминал?
— Както обичайно става с цирковете, уви. След което, предполагам, на нея й се е отщяло от мъже с червени носове.
— Откъде знаете всичко това? — попита Влаго.
— Отчасти това са информирани предположения, но повечето факти г-ца Драперия успя да измъкне от него в последните няколко дни. Тя е сериозна, решителна дама.
В далечния край на голямата шатра се виждаше друга врата, където ги чакаше директорът на гилдията. Беше целият в бяло — бяла шапка, бели ботуши, бял костюм и бяло лице. А лицето беше украсено с широка усмивка, очертана с червен грим и противоречаща на истинското лице, което беше студено и надменно, сякаш принадлежеше на самия Принц на ада. Белолик кимна на Ветинари.