— Наоколо има досзжтатъчно места, дето ние можем да се кротнем докато ти се върнеш.
Тъпак, помисли си Влаго. Обаче опасен тъпак. А друга една мисъл му подсказа — трябва просто да го надхитриш. Разполагаш с оръжие, което той не знае как да използва. Действай.
— Ако си тръгнеш веднага, ще се престорим, че никога не сме те срещали — каза той на глас. — По-добро предложение няма да получиш.
— Ще сзе опиташ да се изжмъкнеш с приказжки, а, мръсззжен малък негодник? Азж сще ти…
Чу се рязко дрънване и Гепи издаде някакъв неясен звук. Приличаше на писък, издаден от човек, за когото дори пищенето е болезнено. Влаго дръпна Прелест Дивна, когато мъжът зад нея се преви и впи пръсти в устата си. Чу се по-тънък, плющящ звук и на бузата на Гепи се появи кръв, при което той изскимтя и се сви на топка на земята. След това острите дрънчащи звуци просто заваляха, когато челюстите на мъртвеца, малтретирани години наред, най-после предадоха богу дух и явно правеха всичко възможно да повлекат и омразния Гепи със себе си. По-късно докторът каза, че една пружина е успяла да се завре чак в синусите му.
Капитан Керът и Ноби Нобс дотичаха от мъглата и огледаха проснатия на земята мъж, чието тяло подкачаше от време на време с поредното тихо дрънване.
— Простете, сър, изгубихме ви от поглед — извини се Керът. — Какво се е случило с него?
Влаго беше прегърнал Прелест Дивна плътно до себе си.
— Мисля, че зъбните му протези се взривиха — отвърна той.
— Как е могло да се случи такова нещо, сър?
— Идея нямам, капитане. Защо не извършите едно добро дело и не го отведете в болницата?
— Ще желаете ли да повдигнете обвинения, г-н Мустак? — попита Керът, като вдигаше скимтящия Гепи внимателно.
— Предпочитам да повдигна чаша бренди — отвърна Влаго.
Вероятно Ядна просто е изчаквала подходящия момент, помисли си той. Най-добре да отида до храма й и да окача огромен черпак. Не ми се иска да реши, че съм неблагодарен…
Секретарят Дръмнот се вмъкна в офиса на лорд Ветинари на пръсти.
— Добро утро — поздрави го негова светлост и се извърна от прозореца. — Мъглата има много приятен жълтеникав отенък тази сутрин. Някакви новини за Ейдотук?
— Стражата в Куирм го издирва, сър — отвърна Дръмнот и постави градското издание на Таймс пред патриция.
— Защо?
— Купил е билет за Куирм.
— Да, но след това вероятно е платил на кочияша да го откара до Генуа. Ще се опита да избяга възможно най-далече. Изпрати кратко семафорно съобщение до нашите хора там, ако обичаш.
— Надявам се да сте прав, сър.
— Така ли. Аз пък се надявам да греша. Добре ще ми се отрази. А. Ахаха.
— Сър?
— Виждам, че Таймс отново са отпечатали цветна първа страница. Двете страни на новата еднодоларова банкнота.
— Да, сър. Добре изглежда.
— При това в мащаб едно към едно — продължи Ветинари, все още усмихнат. — Вероятно, за да могат хората да се запознаят с вида на новите пари. Но точно в този момент, Дръмнот, убеден съм, нашите почтени граждани внимателно изрязват двете страни и ги слепват.
— Да си поговоря ли с главния редактор, сър?
— Не. Да оставим нещата да следват естествения си ход. Така ще е по-забавно.
Ветинари се отпусна назад в креслото си и затвори очи с въздишка.
— Добре, Дръмнот, вече съм готов да чуя как изглежда карикатурата днес.
Вестникът прошумоля, докато Дръмнот отваряше на съответната страница.
— Нарисували са Г-н Каприз, при това доста точно — под стола на Ветинари кучето отвори очи, когато чу името си. И господарят му отвори своите, заинтригуван.
— Нали не държи нищо в устата си?
— Не, сър — отвърна Дръмнот спокойно. — Все пак, това е Анкх-Морпоркският Таймс.
— Добре, продължавай — Ветинари пак се отпусна.
— Той е на каишка, сър, и изглежда неправдоподобно разгневен. Вие държите каишката, сър. Пред кучето, нервно сврени в ъгъла, се вижда група много дебели котки. Те всички носят цилиндри.
— Както си е обичайно за всички котки.
— Върху котките е изписана думата „Банки“ — допълни Дръмнот.
— Какъв тънък намек, само!
— Вие, от своя страна, сър, сте стиснал в ръка сноп книжни пари, а репликата ви е…
— Не ми казвай, „ТОВА НЯМА вкус на ананас“?
— Отлично, сър. Между другото, председателите на останалите градски банки изразиха желание да ги приемете, когато ви е удобно.
— Добре. Днес следобед да речем.