Ветинари се изправи и отиде до прозореца. Мъглата се разреждаше, но все още държеше града в прегръдката си.
— Г-н Мустак е много… популярен младеж, нали, Дръмнот? — попита той, загледан в сумрака.
— Да, сър — потвърди секретарят, като сгъваше вестника. — Изключително популярен.
— И много самоуверен, струва ми се.
— И аз така мисля.
— И предан?
— Хвърли се на пътя на тортичката, сър.
— Значи съобразява бързо.
— О, да.
— Мисля, че се е тревожил предимно за своето бъдеще, когато хвана онази тортичка.
— Той несъмнено отлично познава политическите течения, сър — отвърна Дръмнот и вдигна наръч папки.
— И, както казваш, е изключително популярен — промълви Ветинари, чийто силует едва се забелязваше срещу стената от мъгла.
Дръмнот замълча. Влаго не беше единственият свръх чувствителен към политическите течения.
— Несъмнено е много полезен за града — продължи Ветинари след малко. — Така че не трябва да го изпускаме. Очевидно, нужно е да остане в Кралската банка достатъчно дълго, за да я преустрои по своите виждания.
Дръмнот не отговори, а само подравни няколко папки. Едно име привлече вниманието му и той придърпа съответното досие отгоре.
— Но, разбира се, когато това приключи, той отново ще се отегчи и ще почне да поема излишни рискове за себе си и за околните…
Дръмнот се усмихна с ръка вдигната над досиетата…
— Между другото, на колко години е г-н Сбръч?
— Данъчният съветник? Над седемдесет, сър — отвърна Дръмнот и отвори досието, което тъкмо беше извадил. — Тук пише седемдесет и четири.
— Не обсъждахме ли напоследък неговата работа?
— Да, сър, миналата седмица.
— Струва ми се, че му липсва инициатива. Изглежда не успява да се приспособи към модерния нов свят. Да се обират данъкоплатците до шушка не е особено напредничав метод. Няма да възразя, ако реши да се оттегли в заслужена пенсия, разбира се, с почести.
— Разбирам сър. Кога бихте искал да вземе това решение, сър? — попита Дръмнот.
— Не е спешно — отвърна Ветинари. — Никак не е спешно.
— Мислил ли сте кой би могъл да го замести? Който и да е, няма да си спечели много приятели. Трябва да е човек със специфични умения.
— Ще го обмисля — каза Ветинари. — Сигурен съм, че все ще се намери някой.
Персоналът на банката дойде на работа рано, като се наложи да си пробива път между тълпата, която вече запълваше улиците, понеже а) това беше поредното действие в големия уличен театър на Анкх-Морпорк, и б) банката я чакаха големи проблеми, ако се окажеше, че и техните пари са изчезнали. Г-н Непреклон и г-ца Драперия обаче не се виждаха никакви.
Влаго беше в монетния двор. Хората на г-н Масур бяха, ами, бяха направили всичко по силите си. Тази фраза обикновено означава, че свършената работа е само една идея над посредственото, но, когато тези мъже правеха всичко по силите си, те надскачаха идеалното.
— Сигурен съм, че можем да отпечатаме и по-добри — извини се Масур, докато Влаго им се любуваше.
— Но те са идеални, г-н Масур!
— Нищо подобно. Но благодаря за похвалата. Дотук сме отпечатали седемдесет хиляди.
— Никак няма да са достатъчни!
— Простете, но все пак, не печатаме вестници. Но нещата ще тръгнат по-гладко. Споменахте нещо за по-едри банкноти?
— О, да. От два, пет и десет долара, като начало. А петачките и десетачките ще говорят.
Това изобщо няма да е достатъчно, мислеше си Влаго докато цветните хартийки преминаваха през ръцете му. Хората ще се редят на опашка за тях. Никога повече няма да погледнат тежките неудобни монети, след като вземат в ръце банкнотите! Обезпечени с големи! Колко по-ценна от монетата е ръката, която я държи? Това е истинска стойност! Истинска цена! Хм, това ще изглежда чудесно върху двата долара. Най-добре да го запомня.
— Парите… ще говорят? — попита Масур внимателно.
— Духчета — обясни Влаго. — Те на се нищо повече от разумни заклинания. Дори нямат нужда от тела. Ще ги отпечатваме в по-едрите банкноти.
— Дали от Университета ще одобрят такава идея? — попита Масур.
— Да, защото планирам да украся петте долара с лицето на Ридкъли. Ще си поговоря с Пондър Стибънс. Ако изобщо някога е съществувало уместно приложение за Отдела по неуместно приложена магия, това е то.
— И какво ще казват парите?
— Каквото си поискаме. Може би „Наистина ли имаш нужда от това?“ или „Защо не ме спестиш за черни дни?“. Възможностите са неограничени!
— Моите пари обикновено се сбогуват с мен — обади се един печатар и разсмя всички.